Ученик на Алексей Петров и близък на обвинения за терор Мартин пред ПИК: Осуетеният атентат от Пловдив е като "терора в Бостън" от 2013 г. Във вербовчика от ИДИЛ момчето е припознало бащиния авторитет

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Валери Цветков (вляво на колажа) е близък на семейството на 16-годишния Мартин от Пловдив, обвинен за подготовка на терористичен акт.

Бакалавър по политология, дипломант по магистърска програма „Мениджмънт на националната сигурност и антитероризъм“ към ПУ Паисий Хилендарски“. Дипломната му работа е на тема “Ислямският тероризъм и фундаментализъм като заплаха за международната и национална сигурност”.

Рецензент му е експертът по антитерор Алексей Петров. 

- Г-н Цветков, обръщаме се към Вас като пловдвичанин, познаващ момчето, обвинено в тероризъм и занимаващ се с научна работа по проблемите на радикализацията и тероризма? България мишена ли е на джихадизма?

- Случаят с 16-годишното момче показва, че страната ни не е изолиран остров от опитите за радикализацията на подрастващите. Имаме случаят имамите от Пазарджик, където се насажда ислям отвън, включително и срещу заплащане, а сега и ученика от елитна пловдивска гимназия. Това показва, че България е цел на радикалния ислям – т.е. при нас няма атаки от джихадисти, но е възможно да има логистични бази.

България е мишена на джихадистите в резултата на миграционния натиск, отчитайки, че тя е коридор за миграционен поток, през който минават и джихадисти като преносители на тероризъм

- Според Чехов, ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне. Щеше ли да гръмне и бомбата на тавана на момчето?

- Това важи и за разглеждания случай – налице са всички необходими компоненти за изготвянето на самоделно взривно устроиство тип „тръбна бомба“ – химически компоненти за изготвяне на взривна смес и пирони за максимално поразяващо действие.

Според изнесените данни количеството е било около 14,5 кг –  доста сериозна взривна маса.

Трябва да се отчете, че поръчителят определя целта и момента на взривяването. Главна е ролята на този, който го е вербувал и манипулирал с идеята да го вдъхновява и ръководи.

А дали момчето е щяло до извърши атентат – мисля, че това е била една реална възможност   или, ако се върнем към аналогията с Чехов – тийнейджърът е пушката, но друг ще натисне спусъка и определи кога тя ще гръмне.

- Момчето е приело исляма, макар и за кратко. Какво би могло да го радикализира толкова – заобикалящата го среда, проблеми в училището или семейството ? Къде е разковничето на злото ?

- Според мен радикализацията се дължи на някакво отчуждаването от семейството – момчето е било отличник, така че версията за проблеми в училище отпада. То е искало да се докаже, да се утвърди извън семейството и да намери своето място в друга общност.

Сърфирайки из киберпространството, то е попаднало на някого, който да замести бащиния авторитет – не семейството,  а вече друг е определял кое е добро и кое е лошо. 

- Бихте ли характеризирали случая като тероризъм, или е битова история, грешка на растежа?

- По дефиниция тероризмът е политическо мотивирано насилие за всяване на страх, чрез който трябва да се стигне до промяна в политиката. Този случай носи изцяло белезите на тероризъм и затова не можем да говорим за битова история или грешка на растежа. За мен това си е тероризъм – имаме връзка с Ислямска държава чрез интернет, радикализация чрез киберпространството, компоненти за бомба, а явно и инструкции за това как тя да бъде направена.  

Това прилича на атентата от маратона в Бостън през 2013 г. – извършителите братя Царнаеви изготвят самоделни взривни устройства по инструкции от интернет.

- Опасно ли е момчето за обществото ? Трябва ли да ходи на училище , трябва ли да се безпокоят родителите на съучениците му и пловдивчани ?

- Едва ли момчето е опасно за обществото – то не трябва да бъде изолирано, то трябва да бъде наблюдавано, приобщавано, с него трябва да работят специалисти и да му помогнат да разбере, че е било манипулирано и подведено – за мен той е жертва на обработка и въздействие.

- Смятате ли, че може да бъде наречен "спяща клетка на ИДИЛ"?

- Не мисля, че момчето може да се нарече „спяща клетка“ – това е просто един объркан младеж, обект на радикална пропаганда и въздействие. Все още въздействието върху му не го е извело до етап да гледаме на него като спяща клетка или самотен вълк.

Отново ще подчертая, че той е жертва на джихадистите, а какво би могло да се случи при друг развой – само може да гадаем.

- Имате ли сведения за други подобни случай с деца на територията на страната ?

- Не съм чувал и нез ная за други подобни случаи, но този трябва да бъде сигнал за обществото, за да се предприемат необходимите адекватни и изпреварващи мерки. А някои от случаите са класифицирана информация, разбира се.

- Адекватни ли са действията на властите, тяхна ли е заслугата за осуетяване на евентуален атентат или на семейството ?

-Определено действията на властите са адекватни и проактивни, а заслугата за осуетяването на евентуалния атентат е и на семейството.

В този случай се вижда добрата връзка между гражданското общество, семейството и спецслужбите. А давенето на гластност на случая представлява навременен и точен акт на превенция.

Аз приемам това за призив да се замислим за поведението на децата ни, но и да сме бдителни за поведението и действията на околните по принцип, тъй като тероризмът няма фронт и терористите са сред нас – в съседната къща или на етажа ни дори...

- В тази връзка държавата адектватно ли се справя с невидимата онлайн заплаха в киберпространството?

- Държавата има изградена система за защита, прие се закон за киберсигурността, службите изграждат адекватна система за киберзащита, като наблюдават рисковите сайтове. Но трябва да се наблюдават и неизвестните, тъй като се появават нови начини за комуникаци. Затова службите трябва да са една крачка пред терористите.

Помните случаите  с извършителите на атентатите в Париж от 2015 г., които са координирали своите действия и комуникирали чрез чат-приложение на компютърна игра...