Последвайте ни в Google News Showcase
От Земята почти всеки може да види Слънцето, което осветява всички обекти на нашата планета през деня. Но ако се изкачите няколко хиляди километра, можете да наблюдавате все повече и повече сгъстяващ се мрак. За обикновения човек възниква напълно логичен въпрос: „Ако Слънцето свети през цялото време, тогава защо е тъмно в Космоса“?
Най-точната информация, известна на човека за нашата Вселена, е, че тя е много, много голяма, просто огромна. Общоприето е, че Вселената е възникнала преди около 13,8 милиарда години. Това се случи по време на Големия взрив, докато никой не може да каже защо се е случило. Все още остава една от най-важните загадки на науката.
В продължение на огромен брой години Вселената се разширява във всички посоки. В един момент тя започна да се оформя. Вихри от енергия раждат малки частици. Минават хиляди години и те се превръщат в атоми. Приблизително по същото време се появява светлина, която започна да се движи свободно в пространството.
Ако разгледаме Космоса по-подробно, като вземем предвид всички диапазони на електромагнитното излъчване, се оказва, че всъщност то излъчва радиовълни в огромни количества. Ако човешките очи можеха да ги възприемат, тогава нашата цивилизация щеше да живее в много по-ярка Вселена.
Физиците са намерили отговора на въпроса за тъмнината в Космоса преди много време. Тя се крие във факта, че Земята е заобиколена от доста плътна атмосфера, състояща се от молекули кислород, водород и други газове. Те са в състояние да отразяват слънчевата светлина, действайки като милиарди миниатюрни огледала. Това е голямо количество кислород, което създава ефекта на синьо небе над главите ни.
В космическото пространство кислородът практически липсва, поне плътността му не е достатъчна, за да може светлината от най-близкия източник да се отрази от него. Колкото и силно да грее Слънцето, то винаги ще бъде заобиколено от вечен мрак. Но това се отнася само за обхвата, видим за човешкото око.
Поглеждайки в нощното небе, можете да видите познатите ни звезди. Но всъщност в този момент сякаш гледаме в миналото.
Това може да се обясни с факта, че всъщност човек вижда светлина, отразена преди много години от много далечни обекти. Всички звезди, видими от Земята, в действителност се намират на разстояние от милиони светлинни години от нас. Съответно, колкото по-далеч е звездата, толкова по-дълго светлината от нея лети до нашата планета.
И така, видима от Земята, галактиката Андромеда се намира на разстояние 2,3 милиона светлинни години от нашата планета. А това означава, че точно толкова отразена от него светлина отива към нас. Съответно виждаме проекцията на галактиката, както е изглеждала преди 2,3 милиона години. Дори познатото Слънце, което наблюдаваме със закъснение от осем минути.
