Учен предупреждава: Военни удари срещу НЛО крият риск от междузвезден конфликт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителствата по света трябва да се въздържат от нападения срещу неидентифицирани летящи обекти, тъй като подобни действия могат да доведат до непредвидими последици за човечеството. За това алармира Майкъл Боландер, професор от университета в Дърам, Великобритания.
В своя публикация за изданието „Global Policy Journal“ експертът разглежда правните и потенциалните геополитически последици от военни действия срещу така наречените неидентифицирани аномални явления (UAP).
През февруари 2023 г. американските военновъздушни сили свалиха китайски шпионски балон над Южна Каролина. Малко след това във въздушното пространство на Северна Америка бяха неутрализирани още три апарата, които според докладите са се движили без видима задвижваща система.
Ръководителят на Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (NORAD) тогава подчерта, че умишлено не ги определя като балони, а ги нарича „обекти“, като първоначално дори не изключи извънземен произход. Записите от разговорите на пилотите, прехванали третия обект над езерото Хюрън, илюстрираха тяхното объркване относно същността на целта.
Тези инциденти се вписват в поредица от подобни срещи през годините – сред тях случаите със самолетите на ударните групи на самолетоносачите USS Nimitz през 2004 г. и USS Roosevelt през 2015 г.
Военни и граждански пилоти все по-често докладват за апарати с летателни характеристики, които на пръв поглед противоречат на познатите физични закони. По време на изслушване в Конгреса на САЩ през 2025 г. относно неидентифицираните аномални явления (UAP) дори бяха показани кадри, на които американски дрон атакува подобен обект с ракета Hellfire, без това да окаже видим ефект.
Тези събития поставят сериозен юридически въпрос: кои законови норми определят дали унищожаването на неидентифицирани аномални явления е допустимо във въздуха, в морето или на сушата? Възможно ли е да се приложат общите принципи на международното право, действащи в мирно време или при военен конфликт?
Необичайното поведение на тези обекти прави практически невъзможно класифицирането им като граждански, военни, враждебни или безобидни.
Теоретично даден апарат би могъл да бъде секретна военна разработка или цивилно летателно средство, принадлежащо на държава или частно лице. Обикновено това се установява чрез транспондери, национални обозначения или разрешения за прелитане.
От друга страна, демонстрацията на технологични възможности, далеч надхвърлящи съвременните човешки постижения, би могла да подскаже неземен произход.
От правна гледна точка от ключово значение е и дали апаратът се управлява от биологични същества, тъй като унищожаването на безпилотна машина носи съвсем различни правни последици от отнемането на човешки живот.
На практика обаче секретността на институциите и неуловимият характер на явленията правят изясняването на тези факти изключително трудно.
Към момента липсва прозрачност относно официалните правила за водене на бойни действия (Rules of Engagement) спрямо подобни обекти.
Във Великобритания планираното изследване, базирано на доклада за готовност при непредвидени научни събития и потенциално откриване на извънземен живот от 2023 г., бе замразено за неопределено време в края на 2024 г. В същото време разузнавателната общност в САЩ поддържа строг контрол над информацията по темата.
При липсата на специфично законодателство остава единствено възможността за прилагане на съществуващите правила между държавите. В съвременното право водещо е разграничението между военни и граждански обекти – граница, която технологиите все повече размиват, както показва нарастващото използване на немаркирани дронове без транспондери.
Съгласно Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и нормите на международното хуманитарно право атаките срещу граждански самолети са забранени. В държавната практика обаче това правило невинаги е абсолютно, особено когато цивилен апарат представлява непосредствена заплаха, сходна с военна – както при атентатите от 11 септември 2001 г.
Въпреки това правните тълкувания на национално ниво се различават значително. Показателно е решението на Федералния конституционен съд на Германия от 2006 г., който обяви за противоконституционни разпоредбите, позволяващи използването на оръжие срещу похитен пътнически самолет за предотвратяване на тежки последици на земята.
Ако се приеме, че даден неидентифициран обект е с нечовешки произход и действа с военен или враждебен характер, прагът за предприемане на ответни действия значително се понижава съгласно правото на самоотбрана и законите за въоръжените конфликти.
Въпреки това границите между военните директиви, международното право и защитата на обществения ред остават неясни, а практиката показва, че военните структури често действат извън теоретичните юридически рамки.
Случаят с изстрелването на американска ракета „Хелфайър“ (Hellfire) по предполагаем нечовешки неидентифициран аномален феномен (UAP) извън територията на САЩ ясно подчертава назряващия проблем в подхода на световните сили.
Въпреки че обектът не е демонстрирал агресия или заплаха, военните са предприели директен удар. Според анализа резултатът от нападението се оказва минимален: апаратът запазва своята траектория и скорост, като единствено малки фрагменти продължават да летят по същия курс.
Това според автора повдига въпроса дали срещу подобни обекти трябва да се използва сила, когато тяхното поведение не показва непосредствена заплаха.
На този етап е невъзможно да се установи дали тези апарати са пилотирани, или представляват автономни сонди, поради което основният критерий за оценка остава тяхното поведение.
Според разглежданите наблюдения реакциите на тези феномени са предимно отбранителни. Те избягват или неутрализират човешките оръжейни системи чрез изключителна скорост и маневреност, защитни механизми или блокиране и деактивиране на системите за насочване.
Тъй като регистрираните случаи на целенасочена агресия от страна на феномените са изключително редки, според автора е трудно те да бъдат квалифицирани като военна заплаха.
Това дава аргумент подобни апарати да бъдат третирани по подразбиране като неагресивни и да попадат под защита, аналогична на тази за гражданските обекти, освен ако изрично не проявят враждебни действия.
Въпреки признаците за неагресивен характер на феномените, практиката на държавите показва нежелание за подобна сдържаност. Правителствата предпочитат да ги третират като потенциална заплаха за националната сигурност и териториалния суверенитет.
Поради тази причина опитите за постигане на международен консенсус и правно регламентиране към момента остават блокирани от стратегически и геополитически съображения.
Подобен курс на действие обаче крие сериозни рискове. Фактът, че досега тези обекти са демонстрирали сдържаност в отговор на военни атаки, не гарантира, че това ще продължи безкрайно.
Евентуално нападение срещу по-голям кораб с екипаж, разполагащ с оръжия, съизмерими с технологичния му напредък, би могло да доведе до опасен и непредвидим отговор.
Според Боландер човечеството не бива да провокира подобни конфликти без неопровержима необходимост и реални шансове за надмощие.
За автора: Д-р Майкъл Боландер е ръководител на катедрата по глобално право и политика за SETI (Търсене на извънземен разум) в Юридическия факултет на университета Дърам, Великобритания.
