ФАКТ! Референдумът и "Боташ" имаха една цел - да нахранят галактическото его на Радев и амбицията му да бъде активен играч
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От интервюто на Крум Зарков при Георги Любенов разбирам, че Крум Зарков е обиден от това, че президентът го е пренебрегнал в решението си за референдума. И Крум не може да понесе идентификацията с неговото популистко действие. Според мен, никой не натиска копчето на Румен Радев. Това неговото е обикновена глупост и подход за активност в контекста на огромната му политическа ЕГО амбиция да бъде активен играч.
По същия начин на тъгъдък беше сключен и договора с БОТАШ. За да може да бъде нахранено галактическото его на президента, че той е някакъв "държавник". Но тогава Крумчо Зарков пропусна да каже, че договорът е пълен траш за България. Въпреки че беше правосъден министър и договорът трябва да е бил одобрен от Министерски съвет.
Бива ни по повърхностните политически действия, но когато иде реч за дълбочина на професионалната компетентност - пропускаме. Иначе, президентът знае, че няма да има правни последици и че създава само популистки резултат.
Напускането на Крум Зарков е поредният път, в който Радев губи хора от обкръжението си, които са били лансирани, популяризирани именно в неговата институция и от неговия рейтинг. Радев тепърва ще разбира, че предателствата са най-големият проблем на лидерите изобщо и че предателствата не са просто лични случаи, а системна грешка навсякъде с възможност за сериозни последици, тъй като предателствата бавно ронят водачите.
Но такава е човешката природа. Силата събира слугинаж и фалшива близост, но не създава трайни свързаности. Слабостта и загубите носят изоставяне. Не бива да се забравя, че враговете спират да са врагове, но предателите са предатели завинаги.
Радев е неспособен за най-елементарен анализ на определена ситуация, камо ли да управлява човешките психологически особености около себе си, и да има дарбата да оценява хората и да усеща фините нюанси в отношенията. Политиката наистина е много неблагодарно занимание във всякакъв смисъл. Особено неподходящо за сближаване и въвеждане на доверие.
Радев е податлив на подмазване, на нискоинтелигентно клакьорство, на влияние и на ласкателство от страна на олигархични фактори, които прокарват интересите си. Това подсказва огромно его, но ниско самочувствие, неувереност в политическите си умения, търсене на остойностяване отвън, което в политиката е пагубно. Защото ставаш играчка за случайността. Ти си този, който водиш, а не теб да те водят за носа! Волята за справедливост е невъзможна, ако куфарите са по-силни от вътрешната дисциплина. Но българската неополитика е изпълнена със слаби характери и безгранична евтиния на духа.
Ласкателствата, тартюфщината и парите постепенно приключиха политическата алтернатива "Радев". Сигурно ще направи някакъв проект, когато и да е, но Румен Радев няма да се промени, ще продължи да е изпълнен със същите системни грешки. Той е това, което ни показва в политиката - договорът с БОТАШ, политическа враждебност, разрушително лошо кадруване и неразпознаване на аферистите, куфарна обмяна на министерски кресла, политически слугинаж на олигархични интереси, които разкостиха държавата, неувереност какво ТРЯБВА да се прави за извеждане на държавата от криза, неспособност да възлага и ползва експертни анализи по ключови теми и пр.
За да бъде силен, Радев се нуждае от ментална автономия, а той е прекалено лесна плячка за частни фигури, които се обогатяват около държавното източване. Той дойде като очаквана различност в политиката, а доказа по-лошо съдържание, тъй като не е съвсем наясно какво точно му се случва и какво иска да бъде. Ако си пират, бъди пират, ако си държавник, бъди държавник, ако ще реформираш, бъди силен и жертвоготовен, а не играчка в ръцете на по-уверени и по-умни играчи. Непогаленото его на Радев му носи загуби, прибързва, необмисля, доверява се, търпи влияния, респектира се от богатството на хората, което е примитивно и фатално...
Богатството е клопка за бедняшките очи, то е само битов знак, не е достатъчно, за да определиш един човек като смислен, достоен за уважение, умен, недеградирал и, че не е подлец. В посткомунистическа България на разграбването и липсата на правила много често дори е тъкмо обратното...
