Фарид Закария: От Иран до Нигерия евтиният петрол означава рискована политика
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От Иран до Нигерия евтиният петрол означава рискована политика. Това заяви пред "Вашингтон пост" Фарид Закария, един от най-влиятелните и популярни американски политически анализатори и експерт в областта на международните отношения.
Ето какво каза още той:
Едно от основните предизборни послания на Доналд Тръмп е, че ядреното споразумение с Иран е „ужасно”. Започвам да се чудя дали това е вярно, но от друга гледна точка. Сделката има много по-малко ползи за Иран, отколкото там очакваха. Нека си спомним, че Техеран влезе в преговорите в шеметното време на високите цени на петрола. Както иранците вече разбират, светът вече е друго място. Поставете се на тяхно място. Ислямската република реши сериозно да влезе в диалог и прие временна спогодба през 2013 година. По същото време петрола струваше около 100 долара за барел. Големият съперник на Иран, Саудитска Арабия, процъфтяваше, с 6% икономически растеж през 2012 година. С усилено харчене у дома и в чужбина, бюджетът й за 2013 г. беше повишен с 19%. През това време Иран беше изолиран и със свиваща се икономика. Истинската награда за Техеран не беше връщането на около 100 милиарда долара, блокирани в азиатски и европейски банки заради международните санкции, а връщането на пазара като втория най-голям производител на петрол в Близкия изток. През 2010 г., иранските официални лица предвиждаха, че до 2015 г. приходите от петрол и газ могат да достигнат до 250 милиарда годишно. Те разчитаха на това, когато отстъпваха от ядрената си програма. Миналия месец иранският петрол заля пазара при цени под 30 долара за барел.
„Блумбърг” изчисли, че страната прави 2,35 милиарда долара на месец от петрол. Това е далеч от очакванията на Ислямската република. Въпреки това, Иран вероятно ще се справи най-добре със срива в сравнение с всички други петролни държави. Икономиката му е диверсифицирана до някаква степен, а благодарение на санкциите обществото и пазара са добили някаква резистентност, както отбелязаха от „Муудис”. Не такъв е случаят в много други големи страни, които попадат под чука на ценовия спад на петрола. Погледнете съседен Ирак. Тим Аранго от „Ню Йорк Таймс” нарисува пейзаж на страна, „която е насред на скъпоструваща война с „Ислямска държава”, а едновременно е изправена пред бедствието на спадащата цена на петрола.” Той носи 90% от приходите на иракското правителство. Аранго отбелязва, че почти 8 милиона иракчани са на държавна заплата, което струва почти 4 милиарда долара на месец. В момента приходите от петрол са по-малко от 3 милиарда на месец. Висш иракски политик ми каза, че страната може да не оцелее като нация ако цените останат ниски прекалено дълго. В друга част на света, Венецуела, която дълго време беше управлявана лошо от Уго Чавес и наследника му сега е изправена пред упадък и по-лоши неща. Икономиката се сви с 10% миналата година. Тази се очакват още 8%, като инфлацията може да достигне нивата на Ваймарската република от 720%, прогнозират от Международния валутен фонд.
Както написа Мат О’Брайън във „Вашингтон пост”, „единственият въпрос вече е дали правителството или икономиката на Венецуела ще се срине първо”. Наскоро попитаха ръководителката на МВФ Кристин Лагард какво я държи будна през нощта. Петролни страни като Нигерия, където 90% от износа и 60% от държавните приходи идват от продажбата на суровината беше отговорът й. Върху тази криза вирее „Боко Харам”, която задмина „Ислямска държава” като най-жестоката терористична групировка в света с 6644 жертви през 2014 година. Правителството на Нигерия се сражава с ислямистите на север, а е изправено и пред подновяване на насилието на юг, където делтата на р. Нигер приютява повечето от петролните находища на страната. В най-лошия случай бунтовете на юг са предизвиквали спирането на половината производство. През 2009 г. беше постигнато крехко примирие с амнистия за метежниците. Правителството обаче няма средствата, с които да изпълни много от обещанията си. Сега може да се окаже във война на два фронта срещу две брутални движения, които разкъсват страната. Има и други петролни страни, в не толкова лоша ситуация, както изброените. Повечето от тях обаче имат проблеми. Отговорът, според икономистите, е да се направят структурни реформи, които насочват икономиката от природните ресурси към инвестициите в други индустрии и човешки капитал. Това е трудно по всяко време, но особено много, когато страната ти е в упадък. При всяко положение, правителствата на страни, богати на петрол, навсякъде имат нужда от пари, най-малкото, за да плащат заплати и да изпълняват основни свои задължение. Това означава, че те ще изпомпват колкото се може повече петрол, който влиза в резервите и поддържа цените ниски.
