Филип Гунев: Източна Европа все още няма механизми за интеграция на мигранти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Интеграцията е въпрос, свързан и с националната сигурност на една страна. Държавите от Източна Европа все още нямат разработени механизми за справяне със ситуацията, за разлика от други страни, където голяма част от населението е с мигрантски характер.
Тук отново идва на дневен ред ролята на общините. Това каза зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, който участва в кръгла маса на тема „Интеграция на бежанците в България: реалности и предизвикателства”. Гунев говори за настоящата ситуация и по-специално за ролята на вътрешното ни министерство в справянето с липсата на работещ интеграционен механизъм към момента. От своя страна представителят на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България Роланд-Франсоа Вейл заяви, че интеграцията е възможна навсякъде. Преди това той очерта цялостната ситуация в световен мащаб с думите: „Над милион са хората, прекосили Средиземно море по всевъзможни начини, включително и в инвалидни колички.
Ситуацията на тези хора е изключително тежка и те просто искат да продължат живота си след като получат международна закрила. Всички имаме нужда от нова визия за това как ще се случи интегрирането на тези хора. На първо място е законовата страна на нещата, от която следва и регламентирането на техните задължения към съответната страна, която изберат за свой дом. Процесът е обвързан и икономически, тъй като намерилите закрила би следвало вече да започнат да допринасят за развитието на съответната държава, ставайки все по-независими. И последният, но не и на последно място аспект, е тяхната културна и социална адаптация към новата среда.
При липсата на някой от тези елементи, интеграцията би била много трудна”, заяви Вейл. Той бе категоричен, че интеграцията е възможна навсякъде. „В България също е възможна. Но за да стане реалност, има нужда от общите усилия, воля, експертиза и подкрепа от всички нас”, каза още той. Специално участие в кръглата маса взе и вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. По думите му България прави много за бежанците си. „Има и още много неща, които стоят пред нас и предстои да бъдат направени – повече обучения и преквалификация, които да доведат до по-добра интеграция и заетост на бежанците.
Трябва да се разработи и механизъм за работа с непридружените деца, така че те да не напускат страната неконтролирано. За да можем обаче ние и всяка една от останалите страни, да се справим ефективно с бежанската вълна, са необходими преди всичко структурирани и целенасочени общи действия на ниво ЕС”, каза вицепремиерът. От своя страна Н. Пр.Toмас ван Оорсхот, извънреден и пълномощен посланик на Холандия в България, заяви: „Фокусът на Холандия като страна, поела председателството на ЕС, е ориентиран към договорните отношения между Турция и ЕС по темата, към намаляване на бежанския поток и към ясни законови отношения и солидарност между страните от Съюза, с оглед на постоянното преместване на търсещите закрила лица.
Всички страни са изправени пред различни предизвикателства, задълбочени дебати се водят навсякъде. Интеграцията на бежанците е възможният начин за справяне със сегашната ситуация. България, като транзитна страна, има конструктивен подход и ние високо ценим всичко, което правите за справяне със ситуацията”, бяха част от встъпителните думи на посланика. Кръглата маса се проведе в централата на БЧК, съобщиха от там. Във форума участие взе и председателят на Българския Червен кръст Христо Григоров. Последва и дискусия, в която активно участие взеха посланиците на Швеция, Гърция, Австрия и Хърватия, представителите на Български хелзинкски комитет, Столична община, ВКБООН, БЧК и др. Преди и след форума присъстващите имаха възможност да разгледат във фоайето на БЧК тематичната благотворителна изложба „Животът на Хана”, реализирана по инициатива на ВКБООН и представяща трудния път на бежанеца.
