Финансистът Емил Хърсев: Изводите от ситуацията с венецуелската парична афера са положителни за правната и банковата система и надзор в България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Положителни за правната и банковата система и надзор в България са изводите от ситуацията с венецуелските парични преводи. Това заяви пред „Фокус” финансистът Емил Хърсев.
Той коментира, че по канален ред са постъпили парите от Венецуела, а българските служби са знаели за трансфера още преди повече от година.
„Тези пари всъщност точно погледнато дословно никога не са влизали в България – разясни Хърсев. - Те не са докарани с камион, с каруца, с влак. Те са си седели винаги там, където си стоят сумите в евро – в еврозоната. Ние тук само си водим записки за парите, които физически са във Франкфурт. Този трансфер преди да достигне до българската банка е обработен освен от венецуелската банка, която обслужва национална петролна компания, още от кореспондента на тази на банка в еврозоната и от банката-респондент на българската банка в еврозоната.
Ние не сме членове на еврозоната, както и да сме, българските банки нямат сметки в Европейската централна банка. За да работят с евро и да обслужват плащания на своите клиенти с евро те използват услугите на банки кореспонденти“.
Емил Хърсеив каза още, че информацията, изнесена от посланика на САЩ гласи, че според американското правителство е извършено престъпление, обект на което са тези пари, като уточни, че българските власти не са знаели единствено тази част от информацията.
Българската банка е изпълнила нареждането на прокуратурата, налагайки възбрана за разпореждане с паричните средства, добави Емил Хърсев.
Финансистът коментира още, че предстоящите стрес тестове за банките са пътната карта на България към еврозоната. Емил Хърсев изрази оптимизъм, че проверките ще бъдат положителни.
По думите му стрес тестовете са илюзия и метод за блъфиране.
„Предишния стрес тест започна декември месец на едната и резултатите бяха оповестени през юни на следващата – аргументира се той. - Около 5-6 месеца е необходимият технически период за провеждането на такава стандартна проверка. Българските банки са по-компактни и нещата се случват по-бързо. Предишният път нашите банки се справиха за около 3 месеца. Извършените проверки и анализи са два различни типа, като стрес тестът е по-лесен. По-труден е прегледът на качеството на активите. Предполагам, че Европейската централна банка отново ще извърши същата проверка. Качеството на активите сигурно се е подобрило, печалбата и собственият капитал на банките в България са се увеличили“.
Според него, България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 година и периодът, в който страната ни ще бъде част от европейския механизъм, ще продължи по-дълго.
Около 5 години ще трае процесът на събиране на кураж от европейските страни за пристъпване към следваща разширение на еврозоната с вероятното участие на България и Румъния, добави финансистът.
