ФИНАНСОВ КАПАЦИТЕТ ЛИ? Още една институция шамароса Асен Василев задето плаши бабите, че ще останат без пенсии

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След НОИ още една институция опроверга изживяващия се като неоспорим финансов капацитет Асен Василев, че ще настъпи апокалипсис, ако служебният кабинет не внесе удължителен закона за бюджета до края на годината.

От няколко дни съпредседателят на "Продължаваме промяната" всяка паника, че ако това не се случи, от 1 януари ще се спре изплащането социални плащания от типа пенсии, майчинство, семейни помощи и други. Вчера от Националния осигурителен инстутит официално опровергаха Василев и успокоиха населението. 

В свой анализ и Институтът за пазарна икономика (ИПИ) оповести, че и без удължителен закон държавата ще продължи да функционира нормално.

Към момента е почти сигурно, че народните представители няма да приемат в срок внесения бюджет от служебното правителство – големите партии са силно критични към предложената рамка и по всичко личи ще изберат тактика да бавят максимално разглеждането на пакета бюджетни закони. В същото време служебният финансов министър не желае да изтегли предложената рамка на държавните финанси и няма намерение да внася т. нар. удължителен закон - подобна беше практиката в края на 2021 и 2022 година.

Големият въпрос е какво се случва без приет бюджет за новата година и без удължителен закон, указващ какво от стария продължава?

Противно на апокалиптичните картини, които се чертаят в този сценарий, трябва да отбележим, че устройствените закони на трите големи бюджета в държавата са предвидили този вариант.

Важните текстове са следните:

1. Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджета

Текст на чл. 87 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Икономистите коментират, че важните моменти тук са, че отчитат се влезли в сила актове на НС и МС, тоест запазва се размера на основните плащания, спазват се фискалните правила и съответно фискалната стабилност и плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12, а за нормално функциониране на бюджетните сфери в началото на годината.

Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматично удължаване на бюджетите на общините
Текст на чл. 98 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.

Прочитът на икономистите е, че текстът за общините е по-рестриктивен, което означава, че всички местни плащания, в т.ч. делегираните от държавата дейности, ще се запазят в същия размер като предходната година.

3.  Чл. 19 ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) урежда автоматичното удължаване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) 

Текст на чл. 19 ал. 6 от КСО: В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Според Института за пазарна икономика всички плащания по бюджета на ДОО ще продължат да се извършват – няма да има проблем с пенсиите и различните обезщетения. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансфера към бюджета на ДОО и съответно нужните средства за покриване на дефицита. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НОИ и не касае пенсии и обезщетения.

4. Чл. 29 ал 4 от ЗЗО урежда автоматичното удължаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)

Текст на чл. 29 ал. 4 от ЗЗО: В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Коментарът на икономистите е, че всички плащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, лекарства и т.н.) ще продължат да се извършват. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансферите за здравно осигуряване от бюджета. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни плащания.

Накратко, държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон. Разбира се, приемането на удължителен закон дава по-голяма правна сигурност, тъй като отваря възможност за разписването на конкретни разходи и ангажименти. 

И ако текущата законова рамка позволява да се избегне непосредствена бюджетна криза, то влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката като цяло, така и за нормалното функциониране на институциите, в т.ч. местните власти.