Фотографът, заснел убиеца на Карлов, проговори: Трябваше да снимам, дори да бъда убит! (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Фотографът на "Асошиейтед Прес" Бурхан Озбилици, който успя да заснеме лицето на убица на руския посланик в Турция Андрей Карлов - 22-годишния Мевлют Мерт Алтънташ, разкри нови детайли около екзекуцията на политика.
Озбилици е попаднал случайно на откриването на фотоизложбата. На път за дома си, решил да се отбие до изложбената зала в Анкара. Въпреки смъртната заплаха и изстрелите, фоторепортерът снимал убиеца и хаоса в залата.
"Събитието изглеждаше рутинно - изложба на снимки от Русия. Когато мъжът с тъмния костюм и вратовръзката насочи пистолет, се вцепених. Помислих, че е постановка, но беше хладнокръвно планирано убийство, извършено пред мен и останалите, които ужасени се опитваха да се прикрият един в друг от човека, който покоси руския посланик", разказа фотографът пред "АП".
"Когато Карлов заговори се приближих да го снимам, мислейки си, че снимките могат да бъдат използвани в контекста на турско-руските отношения. Той говореше тихо и от това, което успявах да чуя, с любов за родината си, спирайки от време на време, за да даде възможност на преводача да преведе думите му на турски. Помислих си, че изглежда спокоен и смирен", добави още Бурхан Озбилици.
След изстрелите Карлов лежал само на метри от него. "Не виждах кръв около него. Реших, че е прострелян в гърба. Отне ми няколко секунди да осъзная какво се беше случило. Пристъпих назад и вляво, докато стрелецът, по-късно идентифициран като полицейският служител Мевлют Мерт Алтинташ, насочи пистолета към хората в дясната част на залата. Помислих си, че може би е чеченски боец. Но по-късно хора казаха, че е викал нещо за сирийския град Алепо. Така че реших, че вероятно е гневен заради руските бомбардировки в Алепо. Много цивилни бяха убити там. Той викаше и "Аллах Акбар!", но не можех да разбера останалото, което казва на арабски", разказва очевидецът.
"Разбира се, че се страхувах, но все пак успях да снимам мъжа, докато той крещеше към отчаяната, хваната в капан публика. Мислех си: "Тук съм. Дори и да бъда ударен, ранен или убит, аз съм журналист. Трябва да си свърша работата: да снимам. Можех да избягам, без да направя никакви снимки... Но нямаше да имам отговор, ако по-късно някой ме попиташе: "Защо не снима?". Линейки и бронирани автомобили скоро пристигнаха и полицейската операция започна. Стрелецът беше застрелян. Когато се върнах в офиса, за да редактирам снимките, бях шокиран, когато видях, че стрелецът всъщност е стоял зад посланика, докато той е говорел. Като приятел или бодигард".
Снимки: "Асошиейтед Прес"/Бурхан Озбилици
