Франко Неро в София: Филмите трябва да се гледат в киносалоните, а не по телевизията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Филмите трябва да се гледат в киносалоните, а не по телевизията. Това заяви големият италиански актьор Франко Неро.
Наричаният от мнозина режисьори "кинозвяр" е специален гост на 19-ия София филм фест, за да получи Наградата на София и за световната премиера на филма с негово участие "Децата на Маам" (2014). Легендарна фигура с повече от 200 филма, снимани на всички континенти, запечатала половината от киното, с тези думи кинокритикът Александър Донев представи актьорът на среща с българските медии.
В София Франко Неро разказа за златните години на киноиндустрията през 50-те, 60-те и 70-те години, за големите режисьори, с който е работил, за израстването си на екран и разбира се за филма на Серджо Корбучи "Джанго", превърнал го в истинска киноикона. Неро разказа подробно и за прочита на Куентин Tарантино, който черпи вдъхновение за своя "Джанго без окови" от 2012 година именно от спагети-уестърна от 66-та година.
Истинското кино беше след войната – 50-те, 60- и 70-те години, когато нямаше телевизия. Тогава, когато режисьор имаше идея, отиваше при продуцент и се опитваше да го убеди да финансира проекта му.
Тогава и най-добрите актьори бяха именно режисьорите, защото те трябваше да изиграят филма пред продуцентите, разказа Франко Неро. 1981 година с появата на частната телевизия беше голям удар за киното, заяви актьорът. Тогава в Италия имахме 12 хиляди киносалона, но след появата на частната телевизия над 90% от тях затвориха.
Тогава, преди 1981 година, имаше и истински продуценти. В днешно време истински продуценти няма – днес чиновници играят ролята на продуценти, хората в министерството решават какво ще се снима и какво ще се финансира, каза още Франко Неро.
За жалост, вече не се правят и толкова много копродукции, днес не може да се направи филм, ако няма подкрепа от телевизията, допълни актьорът. Реално по телевизията един филм се гледа от 200 хиляди души, въпреки приказките, че той ще стигне до 15 – 20 милиона души.
Това, че на останалите хора телевизорите им са включени на определения канал в момента на филма, не означава, че те действително го гледат. Много пенсионери просто си пускат телевизора и заспиват, други вечерят и т.н. Филмите трябва да се гледат в кино – там си плащаш билета, сядаш и накрая може да решиш дали ти е харесал или не, но поне си го изгледал целия и си изпитал наслада от това нещо, каза легендарният актьор.
В София Франко Неро разказа за един от най-важните съвети, които е получавал някога. Когато бил на 18 години се запознал с режисьора Ермано Олми в Милано, който го посъветвал да отиде в Рим - център на киноиндустрията в Италия по онова време. Запитан за най-важната му среща Неро определи тази с Джон Хюстън.
Той разказа за случайната среща с него след непланирана фотосесия. Джон Хюстън беше моят учител, заяви Франко Неро. От Хюстън актьорът получава изключително важния съвет – да научи английски език, защото с външния си вид може да играе навсякъде.
Неро разказа още как наизустил Шекспир – рецитирал наизуст без да разбира и думичка от това, което казва. Във "Вагнер" Франко Неро има честта да работи и с един от най-великите актьори на 20-ти век – сър Лорънс Оливие. От най-известния изпълнител на Шекспирови роли в световното кино Неро получава съвета да бъде същински актьор като поема различни роли, защото да играе винаги централния положителен образ може да бъде скучно.
Куентин Тарантино направи прекрасен филм, каза още оригиналният Джанго за лентата "Джанго без окови". Франко Неро разказа за обяда си в Рим с Тарантино, на който режисьорът му казал, че иска да направи филм в негова чест. Три месеца по-късно и 4-часова закуска с Тарантино, на която той непрекъснато повтарял "Вярвай ми", направили "Джанго без окови". След месеци снимки и 9 минути сцени с участието на Франко Неро в "Джанго без окови" Тарантино оставя само 3 минути в крайния вариант на филма и знаковата сцена, където двамата Джанговци се срещат. Оригиналният "Джанго" е много по-различен от "Джанго без окови", но неговата гениалност е, че успява да ги направи много сходни, каза още Франко Неро за Тарантино.
В София Франко Неро е и за премиерата на филма "Децата на Маам", който ще бъде представен на София Филм Фест за първи път пред публика. Лентата отвежда зрителите в бивш римски месокомбинат, превърнат от група свободни артисти в галерия, обитавана от странен индивид, който се мисли за Свети Йоан Кръстител.
В изоставената фабрика започва подготовката на изложба на съвременно изкуство, организирана от галерията "Маам", която всъщност се появява, за да защити бездомниците – "метрополисиани", нанесли се незаконно там и застрашени от изгонване. Джон Вандерс (Лука Лионело) се сприятелява с живеещите в галерията деца и с художниците, като постоянно смесва виденията си с реалността. Героят има мисия – да събере отново на едно място всички апостоли и да започне нова евангелизация…
Франко Неро се превъплъщава в ролята на Цар Ирод. Костюмите във филма са дело на младия български дизайнер Иван Донев, който от години работи в италианската столица.
