ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Френското правителство ще обсъди приемането на противоречивите реформи в трудовия кодекс на страната чрез президентски указ и без парламентарно гласуване, съобщи АФП. Промените, които ще направят по-лесно за работодателите да назначават и уволняват работници, предизвикаха мащабни протестни действия във Франция от началото на март насам.
Реформата е част от пакет от мерки, с които правителството на президента-социалист Франсоа Оланд цели изпълнение на основното му предизборно обещание за намаляване на безработицата в страната. Година преди следващите президентски избори Оланд е един от най-непопулярните лидери в съвременната история на страната. За промените в трудовия кодекс няма необходимата парламентарна подкрепа, а срещу приемането им се обявиха и част от депутатите на Социалистическата партия на Оланд.
Очаква се министрите да одобрят използването на член от конституцията, който позволява прякото въвеждане на промените от президента. Това политическо средство се търси за втори път през мандата на настоящия президент, като предишния път отново ставаше въпрос за либерализация на определени икономически дейностни, които мерки трудно могат да бъдат възприети като социалистически. Локални и глобални протестни движения Трудовите реформи срещат неодобрение на няколко нива.
Според профсъюзите мерките ще доведат до срив в работническите права, а някои студентски и ученически организации виждат провал в създаването на „истински” работни места за младите. Реформите обаче провокираха активизацията на далеч по-дълбоки леви политически движения в страната, включително такива с анархисти и антиинституционален характер. За разлика от профсъюзите, те не само оспорват легитимността на промените в трудовия кодекс, разглежгдани като покровителство за бизнеса, а критикуват цялостния характер на политическия процес и обществения договор заради върховенството на неолибералните икономически доктрини в тях.
Израз на тези настроения станаха нощните протести „Nuit Debout” (Будни цяла нощ, още превеждано Будна нощ и Нощна стража), при които от края на март насам се окупират централни площади в големи градове. Те включват в себе си асамблеи на участието, при които на всеки присъстващ се дава думата посредством микрофон, както и други форми на колективно действие. Общото недоволство доведе до редица демонстрации, в които се включиха организирано и привърженици на Социалистическата партия на Оланд. При много от тях, като тази на Международният ден на труда през отминалата неделя, се стигна до сблъсъци с полицията и арести.
Едновременно исканията и идеологическата платформа на „Будна нощ” срещат все повече сподвижници в световен мащаб. Движението обяви 15 май за международен ден на съпротивата, като протести се очакват по цял свят, в това число и в София и Варна. „Между социалните движения по всички кътчета на Земята има много общо - от безработицата до диктата на финансовите пазари, разрушаването на природата до войните и нетърпимите неравенства. Съпротивата ни към системата, базирана на конкуренция и индивидуализъм, се изразява в солидарност, демокрация на участието (пряка демокрация) и колективна дейност", гласи призива на „Будна нощ”.
