ФУТБОЛНА БОМБА В ПИК: Ще зарадва ли Ганчев "армейците" с историческа новина, защо каратето на Сисиньо е "проспано" и какъв огромен проблем имат "зелените" - Георги Атанасов с остър коментар
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Авторът на книгата "Феноменът ЦСКА" Георги Атанасов, направи остър коментар пред ПИК относно срещата за Купата на България между "армейците" и Лудогорец и по специално за съдийството в мача. Ето какво заяви известният спортен журналист и публицист Атанасов ексклузивно пред медията ни, споделяйки мнението си и за още много теми свързани с "червения" клуб.
- Г-н Атанасов, ЦСКА отстрани Лудогорец в турнира за Купата, но сякаш останаха съмнения, че съдийството в двубоя в Разград бе в сериозен ущърб на гостите?
И ако се оставят настрана претенциите за неотсъдена дузпа в началото на срещата за "червените", за евентуален спестен на няколко пъти втори жълт картон на Манолев, за пресилено декориране на Бикел в жълто (въпросният важен играч пропуска следващия спор между двата тима, този път за шампионат), за ситуацията, в която Али Соу остана изненадан, че се отсъжда фаул на него, а не срещу нападателя през второто полувреме.
Как обаче ще коментирате нарушението на Сисиньо срещу Жоржиньо в края на първата част? Не напомня ли много на случая с "каратето" на Моци срещу Николич и не заслужаваше ли червен картон бразилецът и при подминат такъв не е ли редно от БФС да се сезират и да разгледат положението?
- Колега Илиев, вашите въпроси са всъщност риторични отговори, към които трудно мога да добавя нещо кой знае какво. Естествено, че Българският футболен съюз никога няма да се самосезира за подобно действие от репертоара на бойните спортове - ММА на Сисиньо. И как да се сезират чиновниците около фирма Боби и ко, след като съдийство като това на Николай Йорданов и останалите "рецидивисти" със свирки в уста не е плод на случайност. Отсъжданията не са резултат на зла воля или некадърност от страна на т.нар. арбитри.
Абсолютно съм убеден, че става дума за целенасочена поръчка, която виждаме особено ярко тази пролет, покрай уникалните аванти, които се предоставят на отбора на Левски. Започна се още от първия мач в средата на февруари, когато Драгомир Драганов, ако не ме лъже паметта, пусна изравнителен гол от засада на "сините" на "Герена" срещу Локомотив Пловдив. Историята продължи в същата тоналност и по време на най-старото столично дерби, когато Станислав Тодоров лиши Славия от класическа дузпа и естествено побърза да добави към основното ястие и десерта - червен картон за играч на "белите".
За да стигнем до трагикомичните изпълнения онзи ден, отново в Подуяне, на печално нашумелия Никола Попов. В тази поредица, може би, споменатият Николай Йорданов, който забележете - свири трите последни мача между ЦСКА и Лудогорец, защо ли? Та същият този рекордьор Йорданов се измъкна сравнително сух, защото победата на 31-кратните шампиони в Разград по някакъв начин отмести вниманието от неговите гафове.
Но така или иначе всичко това, което вие - колега Илиев споменахте, си остава с пълна сила. Поне за специалистите и професионалистите, а пък и за голяма част от просветените привърженици на футбола.
Да погледнем само двата епизода - кунг-фу на Сисиньо срещу Жоржиньо и задържането с ръце отзад в гръб от страна на Манолев срещу Енрике, при положение, че въпросният защитник на домакините вече беше декориран с жълт цвят. Тези две ситуации, които повтарям - отминаха сравнително лесно в еуфорията покрай успеха на "червените", показват нещо много интересно за мен в психологически аспект. А именно - съдията Николай Йорданов не е толкова глупав човек, нито толкова слаб професионалист. Той просто, вероятно подсъзнателно, е настроен така от висящата над главата му като дамоклев меч директива, че просто не смее да посегне към червения цвят на картона, когато срещу него има зелен екип на терена.
Човекът знае каква е атмосферата, конюнктурата в БФС за фаворизиране на монополния шампион Лудогорец, особено срещу основния му конкурент ЦСКА и той, както и колегите му - са придобили нещо като условен рефлекс ала Кучето на Павлов да правят или да не извършват точно определени неща.
Впрочем същият Йорданов, с който толкова много се занимаваме, преди десетина години, ако не ме лъже паметта, през есента на 2008-а току-що, след като бе отнет евролиценза на ЦСКА (след шампионска титла спечелена с 16 точки преднина спрямо вечния съперник), та същият Николай Йорданов отряза главата на "армейците" в един мач в Сливен, когато прави такива маймунджилъци на терена, че просто хората се чудеха - да се смеят ли, да плачат ли? Измислени дузпи, картони, несъществуващи нарушения - така се престара Йорданов през 2008 година срещу ЦСКА, че очевидно още черпи дивиденти от тази своя инвестиция.
- Колко тежък удар по Лудогорец е фактът, че в двубоя за Купата "червената" агитка беше далеч по-гръмогласна от тази на домакините? Всъщност при цялото уважение към привържениците на "орлите", които подкрепят любимия си отбор, не представлява ли този дисбаланс между преки конкуренти, що се отнася до фенската подкрепа, един огромен проблем за "зелените" от Разград като клуб въобще?
- Разбира се. В случая отговорът ми е също толкова лесен, както и по въпроса за съдийските поръчки и за директивата от страна на БФС, която има и политически подтекст, свързан с грандиозните аванти за тима от "Герена". Да продължим малко предната тема. Много добре се знае от къде тръгва поръчката за финансиране на - практически фалиралия клуб от стадион "Георги Аспарухов", по признанията на неговия изпълнителен директор Павел Колев. Така, че още една предпоставка за въпросния рефлекс на "рецидивистите" със свирки в уста е това, че те много добре знаят не само чия фамилия се намира успоредно - в централата в Бояна и на "Герена", но са наясно и кой точно е дал поръчката за финансирането на Левски.
Относно въпроса за публичната подкрепа - ясно е, че Лудогорец няма да постигне никога, още 1 век да печели титлите една след друга по познатия начин, обществената подкрепа, на която се радват историческите институции на българския футбол и спорт въобще - ЦСКА и Левски. Това е ясно като бял ден. Но откъде да намери тази подкрепа Лудогорец и как "червените" фенове да не бъдат повече и по-гръмогласни от техните, след като хората посветени в делата на българския футбол отлично знаят, че 70-80 процента от привържениците на футбола в Североизточна България, където се ситуира Разград, са привърженици на ЦСКА.
Нещо повече, до появата на проекта на г-н Кирил Домусчиев в Разград почти никой не се интересуваше от местния Лудогорец, а самият град и региона и досега се славят като "червена" футболна крепост. Пред очите ми е един плакат на фенклуба на "армейците" от Разград, който обикаляше стадионите в България и по Европа в продължение на много години, а и сега май, че продължава да бъде в Сектор "Г". Така, че нищо чудно, че ЦСКА играе като на собствен терен във визирания град, както и навсякъде в страната. Отборът се ползва с огромна обществена подкрепа, във всички кътчета на родината. И именно тази социална база на 31-кратните шампиони позволи на клубът да оцелее през последните драматични години.
Допълнителни съображения могат да се изтъкнат затова, че Лудогорец не увеличава своята обществена подкрепа независимо от седемте поредни титли, европейския пробив, привличането на скъпоплатени силни футболисти и т.н. Просто този тип т.нар. проекти са обречени на конюнктурно съществуване. Докато го има инвеститорът, ще са налице.
Както преди 20-ина години отникъде се появи един сръбски клуб наречен Обилич, ако не ме лъже паметта. Мина, замина, даже може би спечели и някаква титла в западната ни съседка и толкова, никой не си спомня за тима. Малко повече се сещаме за отбора на Артмедия Петржалка, един измислен клуб ситуаиран около гарата в Братислава, който мина и замина по реда си. Нещо подобно може да се каже и за един отбор в Русия, който даже спечели титла преди около четвърт век - Алания Владикавказ. Мина, замина, разбира се този клуб съществува и сега, сменяйки няколко пъти имената си. Редно е да добавим и Униря Урзичени, който участва в групова фаза на Шампионска лига, ако не се лъжа записа и 2 победи в карето, а в последствие тимът се разпадна. Така или иначе подобни временни фойерверки не могат да намерят продължение.
Много примери могат да се намерят сходни, особено в Източна Европа, но те само потвърждават странната ситуация на Лудогорец, който след толкова много успехи не може да събере буквално един автобус реални фенове, които да следват отбора и да го подкрепят. Спомняте си какво се случи през пролетта на 2017-а, ако не ме лъже паметта, когато на финала за Купата Ботев Пловдив победи "зелените" от Разград. И на стадиона имаше 8-10 хиляди "жълто-черни" привърженици срещу 3 автобуса от Разград административни фенове, събрани, почерпени, командировани по фирмена заповед.
Така не става. И дано бъдещите инвеститори в българския футбол все пак хвърлят парите си на една по-плодородна футболна почва. Като Дупница, като Перник, като Петрич, като Сливен, като Бургас.
- Бургас е без професионален отбор...
- Без професионален тим, докато проекти без корен, без душа, подкрепа обществена и без бъдеще се роят тук и там. Не само във футбола. Погледнете в баскетбола, във волейбола. Градове, които въобще не са виждали оранжевата топка например пълнят протокола. Докато спортна институция като ЦСКА - в момента няма елитен баскетболен отбор. За всеки се намират пари, само за "червения" клуб няма подкрепа под коша и то при положение, че потенциалният партньор, инвеститор, спонсор и т.н ще има гарантиран рекламен, маркетингов, търговски и публичен успех, свързвайки се с "армейския" тим.
Да, ама не. По някаква причина за ЦСКА няма и няма, и няма. Дали нещата не се навързват в един омагьосан кръг, в който почнахме със съдийството, със специалния статут на двата любими клуба на властта от "Герена" и Разград. Преминаваме през двойния стандарт, според, който ЦСКА бе изхвърлен от елита, заедно с Локомотив София разбира се, заради финансово несъответствие спрямо данъчните закони и т.н. А в също време самият изпълнителен директор на Левски Павел Колев заяви, че "сините" не са плащали данъци към държавата цели 2 години. Представяте ли си за какво говорим и къде живеем?
- Въпрос, който в момента е може би най-важен за ЦСКА, макар и да не се дискутира толкова много покрай мачовете между "червените" и "зелените" в Разград (за Купата и за шампионат). Вие сте един от известните фактори в "армейската" общност, който подкрепя вече не малко време настоящото ръководство на ЦСКА чисто като идеология. Според вас сегашните благодетели на клуба, ще запишат ли имената си в историята като босовете обновили по най-модерен начин дома на гранда - "Българска армия" и ключовата база в Панчарево? Тема, която касае бъдещето на тима напред в годините, а не питане което да се отнася за период от 2-3-4 месеца - титла, купа. Всъщност фундаментална основа, от която може в не малка степен да произлязат и далеч по-добри дни за националния ни отбор?
- Ще кажа само това, че вярвам, че така както за отрицателно време базата в Панчарево бе превърната в един уникален оазис. Какъвто не се среща на много места дори в Западна Европа. По същия начин, рано или късно, вярвам, че и митичният стадион "Българска армия" ще бъде модернизиран, реновиран, подновен, или изграден отново по един съвременен, мултифункционален и високо-технологичен начин.
Защото откакто г-н Гриша Ганчев се зае със съдбата на ЦСКА през лятото на 2015-а година, от "В" група до ден днешен, този човек е реализирал на 100 процента и отгоре всяко свое обещание, всеки свой ангажимент, всяка своя дума - като се почне от възстановяването на клуба, завръщането в европейските турнири, и се стигне до плащането на емблемата и активите.
Така, че както досега бяха изпълнени всички поети ангажименти, така вярвам, че ще се стигне и до още положителни събития за ЦСКА и за футбола като цяло.
Защото е банална истина, че националният отбор е функция от състоянието на ЦСКА и Левски, разбира се. Кой каквото ще да казва, каквито и изключения и прецеденти да съществуват, все пак историята ни учи, че когато двата исторически колоса на българския футбол са били на високо равнище, то сме постигали и забележителни резултати на международния терен на национално ниво.
Достатъчно е да си спомним за достигането до четвъртото място в света, когато наред с великите "армейски" футболисти - Христо Стоичков, Любо Пенев, Емил Костадинов, Трифон Иванов и преминалия през ЦСКА Йордан Лечков, на терена бяха и забележителни "сини" личности - като Наско Сираков, Боби Михайлов, Златко Янков, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Емил Кременлиев.
- Как виждате кампанията на "армейците" този сезон както за първенството, така и за Купата, преди решаващите мачове?
- ЦСКА спечели прекрасна победа срещу Лудогорец за Купата, под въздействието на фактора - Любо Пенев. Който за кратко време успя да преобрази отбора не само в игрови план, но и най-вече като манталитет и психология на терена. Но веднага бързам да препоръчам на "червената" общност реализъм, мъдрост и спокойствие. Да я предпазя от излишна еуфория.
Защото оттук-нататък на 31-кратните шампиони предстоят словом и цифром, по пътя към двете отличия, 12 финала. Т.е 9 мача до края на първенството и 3 срещи до финала на надпреварата за Купата. Дори при победа в двубоя за шампионат утре - ще е налице надежда, но няма да има нищо сигурно. Защото при системата, за която говорим - и съдийска, и чиновническа, и политическа и т.н, насочена срещу ЦСКА. Представете си всичко това, на което се нагледахме през изминалите 7-8 години, как ще се стовари като един Ниагарски водопад върху главата на "армейците".
И тогава съдиите предполагам, че ако се стигне до изравняване на точките или пък евентуално излизане на "червените" на преден план, предполагам, че реферите ще грабват топката от центъра на терена и ще я хвърлят във вратата на ЦСКА, за да се започва с гол пасив на "армейците". Защото се нагледахме вече на толкова преднамерени гадости - целенасочени срещу един отбор в полза на неговите конкуренти, приласкани от футболната и политическата власт, че просто не мога и не искам да си представя каква вакханалия ще настъпи ако се появи и най-малкият признак за преобръщане на статуквото в българския футбол.
Така, че дори при победа на ЦСКА в предстоящия мач за първенството, то нищо особено за Лудогорец не би се случило. Тъй като оттам-насетне на "червените" ще предстоят 8 Сталинградски битки по всички точки на България, включително 2 Вечни дербита с Левски, в които "сините" ще играят разбира се за своите партньори от Лудогорец и на всяка цена срещу вечния си враг. Докато смея да твърдя поне от опита от последните години, че някои от срещите на "зелените" от Делиормана ще бъдат доста приятно преживяване. Така, че ЦСКА трябва да изпие не Ниагарския водопад, а Тихия океан и всички световни океани, да размести местата на Стара планина и Хималаите, да излети в Космоса без скафандър или да спре глобалното затопляне на климата, да се случат всички чудеса възможни и невъзможни, да станат 5 "Парк де Пренс"-а едновременно, за да може да се промени това подтискащо статукво в българския футбол.
Много ми се иска отборът воден от Любо Пенев да го направи. Защото все пак в живота и в природата все някога настъпва известно равновесие, но отново казвам - това би граничило с осмото, деветото и десетото чудо на света при сегашната ситуация в родния футбол, на която се нагледахме само в рамките на 3 дни от рамото на Филип Филипов от Ботев отсъдено като дузпа от Никола Попов до кикбокса на Сисиньо и поясното хвърляне на Манолев под благочестивия поглед на двама от съдийските "рецидивисти".
*Парещи тези на Георги Атанасов относно националния отбор на България и БФС очаквайте ексклузивно в ПИК през уикенда.
