ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Етническите квартали в Пловдив са наводнени с наркотици. Това не е тайна за никого. Затова и Пловдив се слави като наркостолицата на България. Това твърдение е обосновано от фактите, а причината е географското разположение на града. Оттук минава едно от основните трасета от Азия за Европа, известно като "Пътят на наркотика". И къде е най-лесно да бъдат скрити тези субстанции - там, където няма закон и полиция - в големите гета.
Двама души, които често ходят „на пазар“ в Столипинбург, разкриха за „Марица“ как точно се случват наркосделките там. Антон е роден в Харманли. Решил е да търси щастието си в големия град и преди няколко години се мести в Пловдив. Тук той се запознава с Петър. Двамата стават другари и партньори. Те често ходят в източните квартали, за да си купят марихуана. Не че трева няма навсякъде, но там е най-евтина, уточнява Петър.
„Всъщност всичко е много лесно, понеже дори полицията не смее да припари до дълбините на гетото. А там се крият много тайни. Изобщо не е трудно да намериш това, което търсиш. Дори не е нужно да питаш, понеже дилърите сами те търсят и ти предлагат. Започват с цигари, за да преценят дали си „стойностен“. Щом спечелиш доверието им, можеш да потърсиш всичко - от трева до хероин. Понякога офертите идват от хлапета на улицата, които явно са част от семейния бизнес,“ разказва Антон.
Има места, които изглеждат като обикновени бакалии, предлагат се вафли, сирене, газирано и т. н. Под тезгяха обаче се крие основната стока, която е предназначена за смелите. Поръчките са странни - например един хляб и две дози хероин.
„Един път тревата в магазина беше свършила и трябваше да ни заведат до склада. Тогава за първи път се срещнах с така наречената „дълбина“ на гетото. Едно малко дете ни поведе през тесни улички, които по-скоро представляваха коридори измежду къщите. Бяхме отведени в странно, изпотрошено помещение, което се намираше на гърба на една от къщите. Там имаше два бидона като тези, в които слагаме кисело зеле. Единият беше пълен с трева. Дойде възрастен човек, който ни обслужи и ни изпрати по същите вътрешни пътеки до една от главните улици в квартала. И все едно нищо не е станало“, разказва Антон.
Това е ежедневие в тези квартали. На всеки му е ясно какви далавери се въртят тук. Но какво може да се направи. Властите са безсилни. Най-тъжното е, че дори ученици идват в гетото, за да пазаруват. И така ще си остане.
Заб.: Имената на информаторите са променени по тяхно настояване.
