ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА! Диана Дамянова с АНАЛИЗ за приликите и разликите между връщането на Самуил от Радев и ареста на Борисов от Кики
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическия наблюдател Диана Дамянова изледе с анализ за приликите и разликите между връщането тленните останки на цар Самуил от премиера Румен Радев и ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от министър-председателя Кирил Петков.
Ето какво пише Дамянова на стената си във Фейсбук в опит за съпоставка в преиграването с телешкия възторг и опита да бъде подменена липсата на хляб със зрелища:
ВЕДНАГА ИЗПАДНЕТЕ ВЪВ ВЪЗТОРГ!!!
Като постоиш три-четири месеца на власт и разбереш, че между това и онова има известна разлика, като видиш, че животът на онези, в името на чието спасение си се саможертвал да станеш министър-председател, нещо не върви, като цените продължават да растат въпреки твоите изрични обещания за обратното, като изведнъж изненадващо разбереш, че въпреки величието в собствените ти очи има някакъв /ох, Боже, защо/ спад в доверието на народонаселението към теб… тогава мрачни мисли първо те обземат, пък после ти идва гениална идея.
Защото, като не можеш да дадеш на хората хляб, то властта ти дава възможност да ги нахраниш със зрелища. Хлябът в теб, ножът в теб, а размерът на зрелището зависи от личното ти /и това на екипа ти/ въображение.
И тогава ти хрумват неща. Неща, които ще накарат хората като един отново да застанат зад теб, да те понесат в обятията си и да получиш онуй признание, дето според теб си го заслужаваш.
Тъй като никак не е приятно да се явяваш в Министерския съвет сутрин рано, да изслушваш всякакви идиоти, да провеждаш всякакви съвещания, да правиш всякакви комисии, комитети, агенции и какво ли не, пък на хората положението да не се подобрява.
То, на хората няма угодия и те все нещо искат, ама чак пък да не отчитат, че ти, облечен в своето величие /дори превъзходително/, не се отзовават с възторг на всичките ти дела, ето това ти идва в повече.
Та така, като осъзна, че хората, дето са го избрали, не са склонни само да му се възхищават /на вида и словореда/, а и нахално искат някакви неща за себе си, че бизнесът, който храни хората, не е много щастлив, а администрацията, дето трябва да я съкрати, се увеличава някак от само себе си, като осъзна, че тежките геополитически обстоятелства водят до туй, дето животът поскъпва, а не обратното, та именно тогава Кики се сети за гениален ход.
И арестува Борисов.
Ей така, изневиделица. Без подготовка, без замисъл /каквото и сега да говорят някакви странни лица/, без, ако мога така да кажа, дори умисъл.
Защото умисъл е, като го измислиш. А когато просто го направиш, то не е с умисъл, а е малко безумисъл.
И за съжаление, бързите, неумислени движения си дадоха своя резултат. Възторг, радост, разочарование и присмех. Ей така народът, в името на който всичко това бе умислено, го преживя.
Та сега е доста по-/ама не много по-/различно.
Хората искат нещо да стане с цените, дето ти не си обещал да ги свалиш с 15%, ама се оказва, че си пък бил обещал, идват трудните есенни месеци, когато монополистите от тока и парното ще издевателстват отново върху населението, идват мрачните месеци, дето слънцето изгрява късно, но пък залязва рано, а възторгът на населението се топи.
И тогава на помощ идват зрелищата.
Моля, не ме разбирайте грешно.
Цялата операция с каквото са там /много добре знам какво са/ останки на Самуил е великолепна. И да, този народ има нужда от малко приповдигане. И да, всяко събитие, което подхранва патриотизма на народонаселението и го захранва със спомени за това, че е един „горд и величав народ“, всяко такова събитие е просто прекрасно.
Но когато телевизорите са изпаднали в телешки възторг, когато това се превръща в една-единствена тема, имаща за цел да заглуши всички останали, когато като цяло преиграеш със сценария, тогава остава онова горчиво чувство, че пак … абе, вие си знаете какво.
Има ли разлика между двете събития за „отвличане на вниманието“?
Има! Голяма!
Хората на настоящия министър-председател много по-добре се справят с използването на ресурсите на властта. Много по-добре се справят със създаването на сценарии и неговата реализация.
Ще има възторг, ще има хоро /накъде без хоро/, ще има много, много радост, а утре… утре дизелът ще има космическа цена /заради някаква война, дето не свършва по дипломатически, и някакъв Тръмп, дето го вдига още/. И въобще — ужас.
Но реалността е отложена с няколко дни, а и топлината на събитието ще ни захранва с позитивност в следващите.
А тогава на помощ може да дойде чудото!
Може пък цените да паднат от само себе си!?! Може пък зимата да е мека и слънчева, може пък да открием голяма златна жила в недрата на родината и да станем едно емиратство.
Може всичко!
Днес е ден на неописуем възторг, който не бива да разваляме с тъпи въпроси колко струва дизелът и как това ще се отрази на цената на живота.
Такъв е сценарият, моля, играйте си ролята, дето ви е дадена.
