ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вратарската маска е най-красивата част от хокейната екипировка, а понякога е и истинско произведение на изкуството. Тя е по-голяма от шайбата и се вижда от трибуните, а телевизиите най-много са фокусирани върху вратарите и могат да ги дават дори по 10 пъти в едър план в рамките само на една част от мача. И още нещо, понякога стражите стилно отместват маската си на тила и също привличат вниманието на медиите.
Всъщност този аксесоар се появява в мига, в който вратарите разбират, че не е добре да понасят по десетина шева на лицето си след поредния мач.
За официален изобретател на маската се смята Жак Плант, седемкратен носител на приза Най-добър вратар на НХЛ, легенда на „Монреал” и 6 пъти носител на купа „Стенли”. Но и преди него вратарите излизат на леда със самоделно направени такива. Например, на олимпиадата през 1936-а японският страж Тейджи Хонма излиза с маска, много приличаща на екипировката на бейзболистите от 30-те години. Един от първите, прибегнал до този аксесоар, е и Клинт Бенедикт от „Монреал”. В един от мачовете при удар на шайбата той чупи носа и челюстта си, откаран е в болница, а след няколко седмици се връща на леда. Но този път се появява с кожена маска на лицето. Разбира се, тя е неудобна и след само няколко срещи Клинт я изхвърля. Но е ударен с шайба в гърлото и завинаги приключва с хокея.
Маската на Плант обаче е друга – гладка, направена от фибростъкло и с прорези за очите и устата. А за да я наденеш се иска истинско мъжество. Тогава главният треньор на „Монреал” Хектор Блейк забранява на Плант да я слага за мачовете от първенството, а само на тренировки. На 1 ноември 1959-а обаче шайба, пратена от играч на „Рейнджърс” чупи носа на Жак, който напуска терена. Двубоят е спрян за 45 минути. Плант обаче се връща от съблекалнята, но с маска, което вбесява треньора. Победите обаче го спасяват. С маска Плант няма загубени 18 поредни мача. А тази серия от успехи завинаги запушва устите на фенове и журналисти, които му се присмиват и наричат „страхливец”. Примерът на вратаря на „Морнеал” е последван от голяма част от колегите му в НХЛ. Плант може и да не е „изобретател” в истинския смисъл на думата, но след него маската става част от задължителната екипировка в хокея.
В годините маската се променя много. Дълго време алтернатива на тези в НХЛ е „Маската на Третяк”, наречена на легендарния руски страж Владимир Третяк, трикратен олимпийски и 10-кратен световен шампион. Тя е комбинация от шлем и решетка, която по-добре пази очите. А в НХЛ Бърни Парент е един от първите, използвали тази комбинация, след като получава удар със стик в окото.
Съвременните маски стават популярни още през 80-те години, като ги наричат „птича клетка”, заради особената им форма, която пази лицето и очите от удари с шайбата. В младежката лига на Северна Америка пък се използват такива с по-плътна решетка.
Този аксесоар трябва максимално да защитава главата на вратаря, да не му пречи да вижда и да му е комфортно да диша. Затова производителите използват комбинация от многослойно фибростъкло заради лесното оформяне на маската, устойчивост и неголямо тегло. Влага се и кевлар (органичен полимер), който засилва конструкцията, но не увеличава тежестта (от него се правят и бронежилетки). Кевларът има висока сила на вътрешно триене, която ефективно разсейва кинетичната енергия и отлично противодейства на шайбата, летяща със 100 км/ч.
А вътрешните подложки на маската са направени от пяна и каучук, които най-добре поглъщат импулсите от удара и защитават главата. Самата решетка пък е направена от неръждаема стомана и титан, отново да се гарантира минимално тегло на конструкцията. Има и специални отвори, осигуряващи допълнителна вентилация.
Отделно от това дизайнът на съвременните шлемове е превърнат в истинско произведение на изкуството и играчите помежду си си разменят контакти на майсторите.
А дали маската защитава напълно? Категорично не! И този факт прави хокейните вратари най-странните хора заради последствията. Защото в най-добрия случай ударът от шайбата оставя звън в ушите, а най-лошият завършва с прорези, счупени носове и избити зъби. Най-пресният пример е с Макензи Бледук от „Ню Джърси”, който остана без предни зъби в последния двубой от редовния сезон. А през 2008-а Евгени Набоков не успя да продължи срещата, след като при удар маската се огъна.
„С кънтенето в ушите трудно се свиква – признават вратарите. – Все едно са ти надянали тенджера на главата и те удрят с черпак. Дори има стражи, които в някакъв момент им пада пердето и са готови да си върнат със стика за удара. Но маската обикновено издържа. Важното е перо или някакъв стрък да не попадне в очите ти. Често обаче хокеистите се целят специално в главата, особено на тренировки.”
Но тази част от вратарската професия остава тайна за зрителите. Феновете виждат само красотата на хокея, ефектните борби за шайбата и понякога сбиванията, които са част от колорита на играта.
