Христо Друмев: НДК бе съсипан от Дянков

Днес Министерският  съвет реши да върне НДК към Министерството на културата. С това поправи една своя несправедливост от 4 май 2011 г. Тогава най-печелившият наш културен и конгресен център беше прехвърлен към Министерството на финансите, в ръцете на "мениджъра" Симеон Дянков. След 21 месеца дворецът се превърна в губещо предприятие. Бившият генерален директор на НДК Христо Друмев коментира новината пред агенция ПИК. "Ако не бях гледал по телевизията случилото се снощи с протестите на Орлов мост, щях да кажа, че съм радостен от днешното решение на Министерския съвет: с него се неутрализира, макар и само частично, проявената на 4 май 2011 г. самонадеяност на (вече бившия) министър Симеон Дянков, когато се провъзгласи за принципал и ръководител на НДК, без да има каквито и да е способности и опит за управляване на такъв крупен, световно признат национален културен и конгресен център, с който България се гордееше. Какво завладя на тази дата г-н Дянков? - държавна публична собственост на приблизителна стойност от 2 милиарда лева, около 1000 събития годишно от културна дейност, гостувания на Миланската скала (2 пъти), Виенската опера, Лондонската филхармония, Холандския кралски балет, международни и български конгресни прояви, редовно партниране с всички наши творчески и научни съюзи, редовен спонсор на пенсионерски, инвалидни, здравни, детски организации, инициатор на патриотичната идея „Изберете българското”, на полицейската фондация „Доверие и закрила”, Българския икономически форум, Софийското конгресно бюро. Всичко това привличаше около 1 милион посетители годишно. НДК бе уважаван член на двете най-авторитетни световни организации, свързани с международна конгресна дейност и домакин на техни годишни асамблеи. Официално бе провъзгласен и награден за най-добър конгресен център в света за 2005 г., и на два пъти бе втори в световната класация. И още една важна подробност: всичко това без каквато и да е държавна или общинска финансова помощ,  реализирайки собствени приходи от над 10 милиона лв. годишно. На фаталната дата 4 май 2011 г., когато НДК започваше отбелязването на своя 30-годишен юбилей, имаше готова финансово осигурена програма и 5 700 000 лв. банкови авоари, спестени в последните години, предназначени за пълно обновяване на Зали 1 и 2 след одобрени проекти от проектантския колектив, реализирал Двореца. Какво постигна г-н Дянков със своите „дянковчета“, назначени от него без конкурс или с поне някакво съгласуване, на мястото на уволнените близо 50 квалифицирани специалисти, някои с 30 годишна служба? Променен бе статутът на НДК от държавна публична собственост в държавна частна такава. Вярно, включен в забранителния за приватизация списък. Както се вижда от случая ВМЗ-Сопот и Пловдивския панаир, това не е сериозна пречка. Определена бе нова, удобна за приватизация цена от около 370 милиона лв. Никакво спонсорство, дори сътрудничество с творчески и научни съюзи и други обществени организации. Никаква собствена дейност, а само предоставяне на зали под наем, квалифицирано от вътрешния одит (юни 2012 г.) именно на Министерство на финансите като рентиерство!!! В същия одит, старателно скрит от медиите, се подчертава, че за 1 година приходите на НДК  драстично са спаднали до около 5 милиона лв., с годишна загуба от 6, 3 милиона лв. Констатира се, че няма нито един международен конгрес, а само местни събрания /на БСП, на ДПС, на ветераните и младежите на ГЕРБ/. И още: до 4 май 2011 г. заплатата на генералния директор беше 1760 лв., на двамата му заместници – 1730 лв., а сега на тримата ръководители „дянковчета“ е по 4 500 лв. + годишен бонус. Друг пример: дългогодишната лека кола на директора на НДК бе предадена за претопяване, а г-н Дянков предостави на тримата си управители по едно безлимитно Пежо. При осигурена от уволненото ръководство на НДК модерна охранителна техника, включваща сензори и 200 камери за наблюдение, след този „успешен дянковски мениджмънт”, в чужбина за НДК вече не се говори, че е сред световните лидери като конгресен център, а произвежда заглавия като място, където се стреля по хора. Това негативно развитие се дължи не на прегрешенията на Тройната коалиция или на световната криза, а единствено и лично на хрумванията на „вече бившия любимец“ на министър-председателя, и бивш отличник на сегашното правителство Симеон Дянков. Впрочем, знаменателно е, че Дянков е бил предупреден писмено за настъпващия неизбежен провал в НДК не от друг, а от назначената от него за председател на Управителния съвет на НДК г-жа Мариана Чолакова при напускането й по нейно желание само след 7 месеца. Всъщност, защо точно сега, днес правителството отнема НДК от своя „вече бивш отличник”? Има ли някой наивник, който още вярва, че постигнатото през изминалите 21 месеца от принципала Дянков е положително? Обяснението е много просто. До парламентарните избори остават само 137 дни. Ударно, в цялата страна започва натиск за промени в правителствените политики. Щуротията с НДК обедини всички творчески и научни съюзи, които още на 13 юли 2012 г. направиха в писмо до министър Вежди Рашидов (с копие до кабинета на министър-председателя и до парламента) следните ясни настоятелни искания:

1. НДК, от Министерство на финансите да премине към Министерство на културата.
2. На НДК да се възстанови статута на държавна публична собственост.
3. Да се проведе конкурс за ново ръководство, като се спази неотмененото решение на Министерския съвет от 1990 г.  в новия Управителен съвет квота от 51% да бъде предоставена на творческите и научните съюзи.
4. Да се приеме специален закон за НДК, за какъвто има готов проект при министър Вежди Рашидов.

На това писмо няма какъвто и да е отговор, поради което ново, със същия текст писмо е било адресирано  вече лично до министър-председателя. Засега очевидно се приема само първата точка. Надеждата е, че и останалите  искания ще бъдат удовлетворени от новия принципал – министър Вежди Рашидов, за да не бъде съучастник в разсипването на един от малкото останали в прехода ценни държавни активи.