Днес Министерският съвет реши да върне НДК към Министерството на културата. С това поправи една своя несправедливост от 4 май 2011 г. Тогава най-печелившият наш културен и конгресен център беше прехвърлен към Министерството на финансите, в ръцете на "мениджъра" Симеон Дянков. След 21 месеца дворецът се превърна в губещо предприятие.
Бившият генерален директор на НДК Христо Друмев коментира новината пред агенция ПИК.
"Ако не бях гледал по телевизията случилото се снощи с протестите на Орлов мост, щях да кажа, че съм радостен от днешното решение на Министерския съвет: с него се неутрализира, макар и само частично, проявената на 4 май 2011 г. самонадеяност на (вече бившия) министър Симеон Дянков, когато се провъзгласи за принципал и ръководител на НДК, без да има каквито и да е способности и опит за управляване на такъв крупен, световно признат национален културен и конгресен център, с който България се гордееше.
Какво завладя на тази дата г-н Дянков? - държавна публична собственост на приблизителна стойност от 2 милиарда лева, около 1000 събития годишно от културна дейност, гостувания на Миланската скала (2 пъти), Виенската опера, Лондонската филхармония, Холандския кралски балет, международни и български конгресни прояви, редовно партниране с всички наши творчески и научни съюзи, редовен спонсор на пенсионерски, инвалидни, здравни, детски организации, инициатор на патриотичната идея „Изберете българското”, на полицейската фондация „Доверие и закрила”, Българския икономически форум, Софийското конгресно бюро. Всичко това привличаше около 1 милион посетители годишно.
НДК бе уважаван член на двете най-авторитетни световни организации, свързани с международна конгресна дейност и домакин на техни годишни асамблеи. Официално бе провъзгласен и награден за най-добър конгресен център в света за 2005 г., и на два пъти бе втори в световната класация. И още една важна подробност:
всичко това без каквато и да е държавна или общинска финансова помощ, реализирайки собствени приходи от над 10 милиона лв. годишно.
На фаталната дата 4 май 2011 г., когато НДК започваше отбелязването на своя 30-годишен юбилей, имаше готова финансово осигурена програма и 5 700 000 лв. банкови авоари, спестени в последните години, предназначени за пълно обновяване на Зали 1 и 2 след одобрени проекти от проектантския колектив, реализирал Двореца.
Какво постигна г-н Дянков със своите „дянковчета“, назначени от него без конкурс или с поне някакво съгласуване, на мястото на уволнените близо 50 квалифицирани специалисти, някои с 30 годишна служба?
Променен бе статутът на НДК от държавна публична собственост в държавна частна такава. Вярно, включен в забранителния за приватизация списък. Както се вижда от случая ВМЗ-Сопот и Пловдивския панаир, това не е сериозна пречка. Определена бе нова, удобна за приватизация цена от около 370 милиона лв.
Никакво спонсорство, дори сътрудничество с творчески и научни съюзи и други обществени организации. Никаква собствена дейност, а само предоставяне на зали под наем, квалифицирано от вътрешния одит (юни 2012 г.) именно на Министерство на финансите като рентиерство!!!
В същия одит, старателно скрит от медиите, се подчертава, че за 1 година приходите на НДК драстично са спаднали до около 5 милиона лв., с годишна загуба от 6, 3 милиона лв. Констатира се, че няма нито един международен конгрес, а само местни събрания /на БСП, на ДПС, на ветераните и младежите на ГЕРБ/. И още: до 4 май 2011 г. заплатата на генералния директор беше 1760 лв., на двамата му заместници – 1730 лв., а сега на тримата ръководители „дянковчета“ е по 4 500 лв. + годишен бонус.
Друг пример: дългогодишната лека кола на директора на НДК бе предадена за претопяване, а г-н Дянков предостави на тримата си управители по едно безлимитно Пежо.
При осигурена от уволненото ръководство на НДК модерна охранителна техника, включваща сензори и 200 камери за наблюдение, след този „успешен дянковски мениджмънт”, в чужбина за НДК вече не се говори, че е сред световните лидери като конгресен център, а произвежда заглавия като място, където се стреля по хора.
Това негативно развитие се дължи не на прегрешенията на Тройната коалиция или на световната криза, а единствено и лично на хрумванията на „вече бившия любимец“ на министър-председателя, и бивш отличник на сегашното правителство Симеон Дянков. Впрочем, знаменателно е, че Дянков е бил предупреден писмено за настъпващия неизбежен провал в НДК не от друг, а от назначената от него за председател на Управителния съвет на НДК г-жа Мариана Чолакова при напускането й по нейно желание само след 7 месеца.
Всъщност, защо точно сега, днес правителството отнема НДК от своя „вече бивш отличник”? Има ли някой наивник, който още вярва, че постигнатото през изминалите 21 месеца от принципала Дянков е положително?
Обяснението е много просто. До парламентарните избори остават само 137 дни. Ударно, в цялата страна започва натиск за промени в правителствените политики. Щуротията с НДК обедини всички творчески и научни съюзи, които още на 13 юли 2012 г. направиха в писмо до министър Вежди Рашидов (с копие до кабинета на министър-председателя и до парламента) следните ясни настоятелни искания:
- НДК, от Министерство на финансите да премине към Министерство на културата.
- На НДК да се възстанови статута на държавна публична собственост.
- Да се проведе конкурс за ново ръководство, като се спази неотмененото решение на Министерския съвет от 1990 г. в новия Управителен съвет квота от 51% да бъде предоставена на творческите и научните съюзи.
- Да се приеме специален закон за НДК, за какъвто има готов проект при министър Вежди Рашидов.
На това писмо няма какъвто и да е отговор, поради което ново, със същия текст писмо е било адресирано вече лично до министър-председателя.
Засега очевидно се приема само първата точка. Надеждата е, че и останалите искания ще бъдат удовлетворени от новия принципал – министър Вежди Рашидов, за да не бъде съучастник в разсипването на един от малкото останали в прехода ценни държавни активи.