Христо Друмев пред ПИК: Българските производители на храни закъсаха сериозно заради руското ембарго! Положението е катастрофално
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Христо Друмев беше дългогодишен управител на НДК. По негово време дворецът работеше на бързи обороти, хората на изкуството го считаха за свой храм. Вицепремиерът от кабинета "Борисов" Симеон Дянков обаче уволни Друмев с обвинения в различни нарушения, които по-късно се оказаха недоказани. Самият той припомня, че е спечелил всички дела срещу обвиненията.
От 20 г. Христо Друмев е председател на Съюз "Произведено в България". Той е и негов основател. В събота се открива изложение "Произведено в България" в зала "Универсиада". Потърсихме Христо Друмев за компетентно мнение какви проблеми стоят пред българските производители в момента.
Интервю на Явор Белчев
- Г-н Друмев, идват празници. Ще можем ли да се порадваме на хубава българска стока - да сложим на трапезата качествена храна, да купим български подаръци за близките си?
- Би трябвало по традиция този обичай на нашия народ да се спази. За съжаление има някакви неблагоприятни обстоятелства. Положението на българските производители на храни в момента е много тежко. Бих казал почти катастрофално.
- На какво се дължи това катастрофално положение?
- Това не се дължи на поредицата от небрежност от страна на управляващите спрямо малките и средните предприятия в България. А се дължи на някои международни събития, като кризата в Украйна. Заради нея голяма част от хранителните стоки, които са били предназначени за Русия (поради ембаргото пък на Русия в отговор на санкциите, които й бяха наложени), субсидирани от чужди правителства, се появяват на нашите пазари. За съжаление това се случва за първи път, особено в търговските вериги. Те са наводнени от продукти, които са на много занижени цени заради жестоката конкуренция за българските хранителни стоки.
- Какво трябва да се предприеме?
- Преди 23 години, когато основавахме съюз "Произведено в България", направихме една много патриотична инициатива. Тогава имаше над 100 индустриални предприятия и мога да ви назова някои от тях - "Химко", "Плама" и тн. За съжаление тези индустриални гиганти отлетяха отнесени от вихъра на промените в страната ни. Сега нашият съюз представлява предимно малките и средните предприятия. През 2008 година в Европейския съюз стигнаха до естественото убеждение, че малките и средните предприятия са гръбнакът на икономическото благоденствие на всяка страна. И за това бе приет един Small Business Act.
- Как се прилага той у нас?
- Въпреки че от тогава дoсега вече изминаха 6 години, ние, които много обичаме да подражаваме на европейската визия, от този акт няма никакво законодателно отражение в нашата страна. Даже сега присъствах на среща, на която всички считаме, че към министерството на икономиката трябва да има един заместник-министър, който да отговаря и да се грижи за съдбата на малките и средните български предприятия. Тъй като не ни очаква добро бъдеще, ако те не бъдат подпомогнати. Трябва да се полагат грижи за малкия икономически субект. В неразбориите, които имаше в 42-то Народно събрание - на първо и второ четене мина един закон за изменение и допълнение за закона за защита на конкуренцията. Като главната цел беше да се защити малкият икономически субект. Но след това имаше вето от президента. Давам съвет на икономическото министерство да проявят инициатива и да натиснат този закон да бъде гласуван, защото той ще облекчи живота на тези важни малки и средни български предприятия.
- Коя е най-голямата спънка пред българските производители в момента?
- Те са подложени на една неблагоприятна конкуренция. Затова ние много държим на този Закон за изменение на защита на конкуренцията в България. Трябва да се включат и някои точки, които са свързани и с данъчната политика на държавата спрямо малките производители. Не е ли тъжно да гледаш как най-хубавото мляко в света е разливано от млекопроизводителите и млекопреработвателите по асфалта? Заради това, че вносното мляко е по-евтино от българското. Да не говорим за месните продукти или сирената и кашкавалите.
- Ще могат ли българските стоки да преодолеят конкуренцията на нискокачествените китайски стоки, които още отпреди месец заливат пазара?
- Би трябвало да се оказва закрила. Да ви кажа честно, китайските стоки не представляват голяма опасност за българската икономика.
- А кои са по-опасни?
- По-опасни са хранителните стоки, които идват от почти всички европейски страни. Там производителите им получават яки субсидии от своите правителства. И по този начин, ако отидете във веригите, ще разберете, че те провеждат една доста тежка политика спрямо българските производители. Налагат им 10 вида такси, стоките им се продават на консигнация и т.н..
- Кои са страните, може ли да ги назовете?
- Това са повечето европейски държави. Като влезете в една от тези чужди вериги, ще видите гъби и картофи от Полша, круши и ябълки от Холандия, сирена, които са с 6 лева по-евтини на килограм от българските. Мисля, че това е една жестока конкуренция и затова се стига да разливането на млякото. Това ще доведе до там, че нашите производители ще започнат да колят добитъка. Защото няма да могат да го изхранват. Това, с което бяхме прочути - с млякото, то си отива. Същото се отнася и за зеленчуците. Виждате, че по-голямата част от доматите са само вносни. Да не говорим и за плодовете. Не говоря за екзотичните плодове като портокали, банани и киви.
- Как да разпознаваме качествената стока? Хората вече не вярват и на етикетите - на тях пише едно, оказва се, че то не отговаря на истината?
- Сега ще ви обясня. Аз като вляза в един супермаркет и като взема някаква стока, първо поглеждам къде е произведена. Ако е произведена в България, аз целенасочено се ориентирам към такава стока. Защото знам, че тя не се застоява и в повечето случаи е прясна. Докато когато е чуждестранна, поглеждам и забелязвам, че голяма част от тези стоки са със срок на годност, който не е по-дълъг дори от месец, дори понякога по-кратък. Това са може би стоки, които първоначално са имали срок 5-6 месеца, обаче на нашия пазар се появяват вече когато наближи срокът на годността им. Пак повтарям - българският потребител иска да спестява оскъдните средства в джоба си и за съжаление се ориентира и купува нещо, което е с няколко лева по-евтино от българското.
