Хрянът (Armoracia rusticana G. M. Sch.) е многогодишно растение от семейството на кръстоцветните. За съжаление у нас се употребява сравнително малко. А в него се съдържат много ценни съставки - калий, калций и витамин С в големи количества. От дълбока древност той е бил използван при лечение на стомашно-чревни заболявания и при простуда. Корените му имат и свойството да унищожават бактериите в организма.
Хрянът се бере в началото на ноември, когато листата му започнат да пожълтяват. Съхранява се в хладни и проветриви помещения, където остава свеж няколко месеца. Може добре да се запази, ако е заровен в пясък. Друг начин на съхраняване е да се настърже на едро и смеси с оцет, сол, мед и малко олио. От тази каша се взима количество „на върха на ножа”, за да се подправи една порция. Лютивината му може да се смекчи с малко настъргана ябълка.
Ако не сте си отгледали хрян в двора, добре е да знаете, че неговите корени се намират на пазара през цялата година. Когато купувате хрян, избирайте го по дебелината. Тя трябва да е най-малко 4-6 см. Вътрешността на пресния корен е бяла и плътна.
Хрянът е чудесна подправка към месни супи и кебапи, прибавя се и към сосове за риба. С него се подправя майонеза за гарниране на варена риба, телешко варено, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране. Придава специфичен аромат и е леко лютив. Прибавя се в ястията накрая, не се вари, защото губи аромата си.
Незаменим е като добавка към киселото зеле – прави го по-вкусно и хрупкаво. Може да го използвате при консервиране на всякакви зеленчуци, като тогава се употребяват не само корените, но и листата.