ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Командировани в чужбина български работници се жалват, че ги карат да подписват договори на чужд език, който не владеят, а впоследствие се оказва, че условията в него са договорени в полза на работодателя. Това съобщиха за „Монитор“ от КНСБ.
Проблемите с командированите и работещите зад граница българи са обект на консултации и от другия голям синдикат у нас – КТ „Подкрепа“.
Към КНСБ през 2017-2019 година е изграден консултативен център по Справедливо командироване, в рамките на проект на ЕК Fairposting. Експертите от този консултативен център са давали консултации на български командировани работници в Германия по техните трудови и осигурителни права.
По време на проекта станало ясно, че нашенците не са запознати със сроковете за прекратяване на трудовите договори и последствия от това. Причината се оказала абсурдна – хората не знаят езика, на който са съставени трудовите им договори.
„Много голям проблем е незнанието на езика. Трудовият договор в много случаи се предоставя само на немски, макар че трябва да има превод и на български.
Така хората го подписват, притиснати от това, че в противен случай няма да започнат работа и подлъгани от слухове за добрите условия на заплащане и др., подписват. След това се жалват защо са им прекратили договорите, а сроковете за прекратяване се договарят в полза на работодателя и много подобни абсурди“, разказаха за „Монитор“ от КНСБ.
От данните става ясно още, че най-често нашенците се жалват от заплащането им зад граница и искат повече информация за минимални ставки, браншови колективни трудови договори и други споразумения по браншове и във фирмите. Друг проблем се оказало социалното осигуряване и здравното осигуряване. Работниците не били наясно кой, къде и как плаща и как да се използват правата и могат ли и как да ги прехвърлят у нас. От синдиката подчертават, че за командированите служители българският работодател е длъжен да плаща социално осигуряване и здравно в България, докато за наетите по трудов договор в чужбина това е задължение на местния шеф.
„Подготвяхме, съставяхме и консултирахме пострадалите да подадат сигнали в ГИТ, за да се провери фирмата. Тъй като за командированите това е български работодател, проверката се извършва от ГИТ.
След констатираните нарушения се налагат глоби, предписания и др. Остана открит и висящ въпросът пострадалите да подадат съдебни искове за неизплатените възнаграждения, командировъчни и други неизплатени суми от българския работодател пред съда. Само един от консултираните в строителството е подал иск“, обясниха още от КНСБ. От синдиката посочиха още, че най-често нарушенията са констатирани в секторите строителство и социални грижи. В строителството работниците се оплакват от неизплащане на дължимите заплати, командировъчни и полагане на извънреден труд без всякакво регулиране и заплащане. При т.нар. социални асистенти пък се жалват от сключване на договори за 2-4 до 6 часа, а се работи денонощно.
„Имахме случаи на нарушения на германското законодателство в кланиците – работа без договор, без спазване на условията на ЗБУТ, злополуки. Там се намесиха колегите от консултантските центрове в Германия и случаите се решават на място. Имали сме и общи случаи в строителството и транспорта – румънски гражданин, нает от регистрирана в България фирма“, разказаха още от КНСБ.
„Командированите работници в общия случай са хора, чиято заетост се осигурява през агенции за временна заетост, поради което (с някои изключения) не са членове на синдикати. Това е типът заетост, в който няма как работещите да се самоорганизират.
Това е "гъвкав" труд - работиш, когато и ако агенцията те насочи към поредния работодател, например: болногледачи, грижи за деца и пр. Работниците не се познават помежду си, за да имат възможност да се защитават. Договорите им са временни, често сиви“, коментираха пък от КТ „Подкрепа“.
Те обясниха, че в България се срещат случаи, в които работещи се изпращат в чужбина, без да са осигурени с нужните документи за осигуряване. Често работодатели сключват договори за заплати в размер на българска минимална работна заплата, останалото не се отчита, не се плащат осигуровки, поради което и работещият е лишен от осигурителни права в нормални размери.
„Понастоящем при неизпълнение на законовите изисквания агенцията може да бъде лишена от правото да упражнява тази дейност. Отнемат й лиценза. Работещият трябва да знае, че това е силен инструмент и може да го използва. Макар че в скорошен наш анализ забелязахме, че собствениците на една такава фирма с отнет лиценз са регистрирали друга фирма с подобна икономическа дейност. Не само това - получавали са подкрепа през икономическите мерки срещу последствията от коронавирус.
Това не е наказание, а награда. Но е възможно да се прави поради факта, че наказанието е за фирмата/юридическото лице, а не за конкретното физическо лице. За да се промени това, следва да се направят множество законови промени, но те могат да бъдат следствие само от идеологически промени, за каквито очевидно няма никакво управленско желание не само в България, но и в Европа“, допълват още от синдиката.
