ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Главният прокурор на Република България Сотир Цацаров изнесе лекция пред участниците в 28-та сесия „Сигурност и правосъдие“ на Националния институт за висши изследвания в областта на сигурността и правосъдието към министър-председателя на Република Франция. Поканата към г-н Цацаров беше отправена от Н. Пр. Ерик Льобедел, извънреден и пълномощен посланик на Р Франция, и от г-жа Елен Казо - Шарл, ръководител на Института.
В лекцията си г-н Цацаров представи усилията на страната ни в борбата срещу тероризма. Адекватната законодателна рамка е от основно значение в усилията на държавността срещу терористичните заплахи, подчерта българският главен прокурор. Той представи разследването на терористичния акт в Сарафово от 2012 г. и заяви, че процесът се води в отсъствието на подсъдимите, които са обявени за международно издирване. „Съдебният процес за нас има важно значение - той показва, че България преследва тероризма и че извършителите на такъв акт няма да останат ненаказани.“, посочи г- н Цацаров. Той подчерта, че при приемането на Закона за противодействие на тероризма през 2016 г. всички държавни институции са се обединили около становището, че подобен акт отговаря адекватно на съвременните заплахи за сигурността.
На лекцията присъстваха 120 магистрати, полицейски служители и служители по сигурността от Франция и френскоезични държави. В последвалата дискусия те поставиха въпроси за степента от заплахи от радикален ислям и забраната за носенето на бурки, за установените и екстрадирани или предадени на съд „чуждестранни бойци“, чиято цел е да се включат в редиците на Ислямска държава, за съдебния контрол над прилагането на специални разузнавателни средства при случаи на терористични заплахи. Бяха поставени и въпроси за условията в българските затвори и начина на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“. Възпитаниците на френския Национален институт за висши изследвания в областта на сигурността и правосъдието се интересуваха от нововъведенията в детското правосъдие, от правомощията на частните охранители и от взаимодействието между правоохранителните органи в България. Особен интерес бе проявен към делата за радикален ислям в Пазарджик.
Беше поставен и въпросът за хода на съдебната реформа и как тя ще се отрази на българската прокуратура. Г-н Цацаров заяви, че една от основните насоки е децентрализация на институцията и прекрояване на съществуващата съдебна карта по отношение на броя на прокуратурите в страната. „И дума не може да става за противоречие между съдии и прокурори в България. Прокурорът е страна в процеса и знае своето място и роля в него. Но противоречие между българските магистрати няма и не може и да съществува“, подчерта главният прокурор.
