Цацаров с остра реакция по казуса с "Наглите" - ето как отвърна на ВКС и Лозан Панов

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Тълкувателно дело на Върховния касационен съд, образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, трябва да каже как се реабилитират осъдените и пандизчиите у нас. Според обвинител №1 въпросът е изключително важен, тъй като магистратите у нас излизали с коренно различни решения затова кога настъпва т.нар. реабилитация на осъден и при какви условия се случва това, пише "Монитор". 
По закон реабилитацията означава заличаване на предишни присъди. Тази процедура дава възможност реабилитираният да получи чисто свидетелство за съдимост, в което да не фигурират предишните наказания. Това означава, че дори да бъде съден за друго престъпление, магистратите няма как да вземат под внимание това, че вече веднъж е бил осъждан и на това основание да получи по-висока присъда. Освен това чистото свидетелство за съдимост отваря вратите за различни постове и позиции в държавата или в частни фирми, които за осъждано лице са недопустими. 
„За държавата като страна по наказателното правоотношение реабилитацията представлява отказ от правото й да упражнява занапред възможността да третира лицето като осъждано и да му налага ограничения, следващи факта на осъждането, които не са част от съдържанието на наложеното наказание“, посочва в искането си главният прокурор и допълва, че именно затова е важно да се уточни как осъдените получават тази привилегия. 
Питането на Цацаров обхваща 8 въпроса. Първият е получава ли автоматично реабилитация осъден, който е изтърпял присъдата си? Според главния прокурор разностранна съдебна практика по този казус има както в случите на една присъда, така и на при определени две или повече различни по вид наказания, едно или повече от които са изтърпени (изпълнени), а друго или други – не. 
Има съдии, които приемали, че ако излежи присъдата си, осъденият след това веднага има право да получи удостоверение за неосъждан. Ако обаче е духнал, преди да изтърпи наказанието си, дори и след погасяването му по давност няма право да получи чисто свидетелство за съдимост. 
Други магистрати приемат, че осъден може да бъде реабилитиран дори и когато не е излежал присъдата си или ако са му наложени няколко наказания – не е изтърпял всичките. 
Вторият въпрос е свързан с това получава ли автоматично реабилитация осъден, който обаче не е изтърпял присъдата си, но давността й е изтекла. Според Цацаров в съдебните актове се вижда противоречие кога настъпва моментът на реабилитация – при изтичане на абсолютната давност или по-късно. 
По третия въпрос Цацаров иска да се отговори как стои и въпросът с давностния срок, когато неизтърпяното наказание е глоба – т.е. дали реабилитацията настъпва, когато не е образувано изпълнително производство за събиране на същата в рамките на обикновената давност, или трябва да се чака изтичането на т.нар. абсолютна давност. Тук кашата е поще по-сериозна, защото магистратите се позовават на различни давности, разписани както в НК, така и в данъчните закони. Сложен е и въпросът кога изтича давността на глоба, за която са предприети действия по събирането й. 
Цацаров пита и дали съдът е длъжен да събира доказателства затова дали глобата е платена или не, когато решава дали да реабилитира осъдено лице. Последният въпрос, на които главният прокурор иска отговор, е има ли право човек, на когото наказателна отговорност е заменена с административна санкция, да получи по второ дело подобен бонус, въпреки че не си е платил глобата по първата присъда. 

Ето и текста на разпореждането от 10 март 2017 г., с което шефът на ВКС Лозан Панов нарежда да се образуватълкувателно дело № 2/2017г. по описа на Наказателна колегия на Върховния касационен съд и определя съдия Петя Шишкова за докладчик по делото.

Разпореждане 
На основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) до Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд е отправено искане от Главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: 
1. Налице ли са основания за реабилитация по право, респ. за съдебна реабилитация, по отношение на осъден, неизтърпял (неизпълнил) наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност? 
2. Реабилитацията на осъден, неизтърпял (неизпълнил) наложено му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност настъпва: 
а) с изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 82, ал. 4 НК 
б) с изтичане на давностния срок по чл. 82, ал. 1 НК 
в) с изтичане не само на давностния срок, но и на срока по 
чл. 86 – 88а НК? 
3. Допустима ли е реабилитация, когато не е образувано изпълнително производство и наложеното наказание глоба по чл. 37 ал. 1, т. 4 НК не е изпълнено и кога настъпва: 
а) с изтичане на срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК 
б) с изтичане на срока по чл. 82, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 НК 
в) с изтичане срока по чл. 171, ал. 1, респ. ал. 2 ДОПК? 
4. Допустима ли е реабилитация когато е образувано изпълнително производство, но наложеното наказание глоба по чл. 37 ал. 1 т. 4 НК не е изпълнено и кога настъпва: 
а) с изтичане на срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК 
б) с изтичане на срока по чл.82, ал.4 вр. с ал.1, т.5 НК 
в) с изтичане срока по чл.171, ал. 2 ДОПК и срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 
НК или и срока по чл. 86 – 88а НК? 
5. Следва ли в производството по чл. 435 НПК съдът служебно да събира доказателства за изпълнение на наложеното наказание респ. за предприетите действия за изпълнението му, както и за предприетите 
действия по възстановяване или обезпечаване на причинените от престъплението вреди? 
6. При настъпила реабилитация по право, съдът в производството по чл. 434, ал. 1 НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация или е длъжен да разгледа и нейната основателност по реда на чл. 435 НПК?
7. Приложим ли е повторно институтът на чл. 78а НК по отношение на освобождавано от наказателна отговорност лице, което не е изпълнило (не е изтърпяло) наложено му административно наказание глоба, когато за събиране на глобата е образувано изпълнително производство? 
С изтичане на кой от регламентираните давностни срокове 
а) по чл. 82, ал. 4 ЗАНН 
б) по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК 
в) по чл.171, ал. 2 ДОПК 
отпада отрицателната предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. „б“ предложение второ НК? 
Необходимо ли е след изтичане на давностния срок да изтече и предвидения в чл. 86, ал. 1, т. 3 НК едногодишен срок? 
8. Приложим ли е повторно институтът на чл. 78а НК по отношение на освобождаването от наказателна отговорност на лице, което не е изпълнило (не е изтърпяло) наложено му административно наказание 
глоба, когато за събиране на глобата не е образувано изпълнително производство? 
С изтичане на кой от давностните срокове 
а) по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН 
б) по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК 
в) по чл. 82, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 НК 
г) по чл.171, ал. 2 ДОПК 
отпада отрицателната предпоставка по чл.78а, ал.1, б. „б“ предложение 
второ НК? 
Необходимо ли е след изтичане на давностния срок да изтече и предвиденият в чл.86, ал.1, т.3 НК едногодишен срок? 

В тази връзка, на основание чл. 128, ал. 1 от ЗСВ, 

РАЗПОРЕЖДАМ: 

1. Да се образува тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на Наказателна колегия на Върховния касационен съд. 

2. Определям съдия Петя Шишкова за докладчик по делото.