Цветлин Йовчев: Черно море вече е Ормузкият проток. Заплахата е изключително сериозна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една от големите теми на седмицата е атаката върху кораби в българската изключителна икономическа зона. В Президентството беше свикан Консултативният съвет по национална сигурност, а страната ни поиска помощ от ЕС и НАТО за укрепване на сигурността срещу дронове.
Какво представлява тази зона?
Изключителната икономическа зона на България в Черно море е морска зона отвъд териториалното море. В нея страната няма пълен суверенитет, но има специални права, определени от международното морско право.
Съгласно Конвенцията на ООН по морско право зоната може да се простира до 200 морски мили. В Черно море обаче това разстояние не може да бъде приложено механично, тъй като морското пространство е ограничено границите ѝ са определени чрез споразумения с държавите от региона.
В зоната другите държави запазват свободата на корабоплаване. България обаче има изключителни права върху проучването, използването и управлението на природните ресурси.
Страната има юрисдикция и по отношение на определени дейности като изграждането и използването на изкуствени острови, съоръжения и инсталации, както и опазването на морската среда.
Това превръща зоната в особено чувствителна при военни конфликти и инциденти.
Дроновете, които удариха корабите в Черно море - "зад атаката стои Русия"
Ситуационната логика като цяло, каквито и анализи да правим и каквито и методи да използваме, показва, че автор на тази атака е Русия“, посочи пред Би Ти Ви бившият вътрешен министър и експерт по сигурността Цветлин Йовчев.
„Категорични доказателства за това към момента няма. Твърде вероятно е дори след всички проверки и разследвания да не бъдат открити такива доказателства“, заяви Йовчев.
„При удара е възможно части от дрона да са паднали във водата, други да са били унищожени от взрива, а трети да са изгорели при последвалия пожар. Така че е напълно възможно, както твърдят и служителите на Министерството на отбраната, в момента да няма никакви останки или други преки доказателства“, посочи специалистът.
По думите му по-сложни експертизи биха могли да установят наличието на взривни или запалителни вещества, да определят състава и произхода им и така да насочат разследването към определена хипотеза. Но е възможно да не бъдат открити категорични доказателства.
„Вече е ясно откъде идва тази атака. Въпросът е, че може да не успеем да получим доказателства, които категорично да насочат към Русия“, коментира Йовчев.
„Това е подход на Русия от много време. През последните няколко години, може би още от 2024 г., тези хибридни атаки нарастват в пъти. Те се провеждат по такъв начин, че да не остават ясни доказателства и да се дава възможност на Москва винаги да отрича“, уточни той.
По думите му вероятно има системи за наблюдение и разузнаване, които биха могли да установят откъде е излетял дронът. Става въпрос за дронове с голям обсег и вероятно със значителни размери, така че подобни системи биха могли да предоставят такава информация.
Йовчев, подчерта, че подобен инцидент не трябва да се разглежда изолирано.
„Подходихме по същия начин и когато оценявахме инцидента на летището в Германия, ако си спомняте. Тогава също казахме, че няма категорични доказателства. Впоследствие такива бяха намерени. Става въпрос за поредица от случаи на нарушаване на въздушното пространство, опити за саботажи, взривове, палежи и кибератаки“, коментира той.
Според него позицията на България е трябвало да бъде много по-категорична.
„Първото нещо, което трябваше да се направи, е руският посланик да бъде извикан за обяснение. Имаме достатъчно сериозни основания да смятаме, че атаката идва оттам“, заяви Йовчев.
По думите му това не се е случило основно по вътрешнополитически причини.
„И външнополитически, но в момента предимно вътрешнополитически — за да не подразнят онези слоеве от населението, които по един или друг начин симпатизират на Путин, и да не ги загубят като избиратели. В момента предстоят президентски избори. Това е едната причина. Вероятно до изборите ще се придържат към тази позиция. Това е изключително слаба позиция, защото представя страната ни като изключително слаба в политически и дипломатически аспект“, коментира Цветлин Йовчев.
„Когато беше обявено, че няма заплаха, можехме да кажем, че към момента няма пряка военна заплаха за България. Икономическата заплаха за страната ни обаче е изключително сериозна, а в момента тя не се коментира. Застраховките в Черно море вече са поскъпнали с 10–15%, което означава увеличение на цената на вноса с 10–15%. През черноморските пристанища ще преминава над 40% от вноса за България“, посочи още той.
„Това повишение на цените може да доведе до инфлация от 4% на този етап, както и до спад от половин процент в брутния вътрешен продукт“, смята бившият вътрешен министър.
„Ако обаче ситуацията ескалира и цялото корабоплаване бъде преустановено, което не е невъзможно, тогава вече няма да говорим само за това, че „Нефтохим“ няма да може да бъде снабдяван със суровини. Икономическите загуби ще бъдат драстични. Става въпрос за 200 милиона от износа и 300 милиона от вноса. Това означава, че очакваният икономически растеж от 2,5–2,7% може да спадне до нула, а дори е възможно да изпаднем в рецесия“, коментира той.
По думите му Черно море вече е Ормузкият проток.
„Ормузкият проток е свързан със сериозни рискове, но там трафикът продължава. Подобна е ситуацията и в Черно море. От тази гледна точка заплахата за нас е изключително сериозна. Затова трябваше да има реакция — не само привикване на посланика, но вероятно и връчване на нота“, посочи Йовчев.
„Трябваше да се проведат и неофициални консултации със страните членки на НАТО относно официално искане за консултации по член 4 от Северноатлантическия договор“, допълни той.
"Нямаме необходимите способности да се защитаваме"
„Към момента нямаме необходимите способности да се защитаваме. Положителното е, че вече сме поръчали три радара с триизмерно покритие (3D радари), които имат изключително важно значение за изграждането на единна национална система за противовъздушна отбрана. Но те ще пристигнат, мисля, през 2029 г. В момента имаме два радара, ако не се лъжа. Те не са от новите радари на Thales, които ще осигурят цялостна картина на въздушната обстановка", посочи експертът.
"Положително е също, че сме поръчали една система за противовъздушна отбрана IRIS-T. Преди няколко дни правителството се възползва от възможността да поръча още четири такива системи. Първата ще пристигне през 2027 г. Следващите ще бъдат доставени до 2032 г. Това е много добра основа. Обхватът на тези системи е около 40 км. Виждате, че с пет системи не можем да покрием цялата територия на страната. Трябва да отбележим и че това са изключително ефективни системи срещу самолети, големи дронове и крилати ракети, както и срещу определени балистични ракети със среден обсег, но не и срещу тежки ракети с голям обсег", коментира още Йовчев.
