ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Международният валутен фонд настоява за продължаване на политики в Гърция, които организацията сама признава за грешни. Това заяви днес гръцкият премиер Алексис Ципрас, цитиран от "Катимерини". Правителството му същевременно продължава преговорите с международните кредитори, които оценяват прокарваните в страната реформи за отпускането на третия пакет от средства за бедстващата икономика. Малко по-рано ръководителката на МВФ Кристин Лагард призна, че някои диктуваните от фонда политики при първите два заема не са имали очакваните резултати. Същевременно тя настоя правителството на Ципрас да поеме отговорност за необходимите реформи. „В Гърция бяха осъществявани грешни политики и е парадоксално, че тези, които признаха грешката си, настояват за нейното ново прилагане”, заяви Ципрас след среща с португалския премиер Антонио Коста. Различията на МВФ и Гърция са свързани с преследването на фискалните цели в бюджета предвидената за целта пенсионна реформа. „Признахме една грешка, която е свързана с фискалните мултипликатори”, заяви Лагард в интервю за „Блумбърг”, като прибави, че МВФ и отговорните европейски институции са подценили ефекта от препоръчаните мерки. „Надценихме възможността Гърция реално да приложи мерките, които бяха необходими, тъй като правителствата постоянно се сменяха и винаги казваха „Това не е нашата програма, не са нашите реформи, нашите мерки… Те са наложени от Тройката.” Това беше надценено. Гръцките лидери трябва да поемат повече отговорност за възстановяването на икономиката на страната им.”, заяви Лагард, която скоро ще започне втория си 5-годишен мандат начело на МВФ. По думите й отговорност на Фонда е да прецени ефекта от икономическите реформи и програмата му и да върне икономическия суверенитет на страната. Според нея няма риск страната да напусне еврозоната, каквото предположение направиха анализаторите на „Голдман сакс” миналата седмица. Германският финансов министър Волфганг Шойбле същевременно заяви, че е „оптимист”, че кредиторите ще постигнат споразумение с правителството през следващите седмици. Шойбле обаче добави, че опростяване на гръцкия дълг не е вариант, а че „Гърция трябва да направи повече, за да стане конкурентоспособна икономика”. МВФ като отделна страна в преговорите предложи страните от еврозоната да опростят част от гръцкия дълг, като с това да помогнат за постигането на фискалните цели. Европейската комисия също изрази позитивна нагласа спрямо преговорите на Гърция с кредиторите й. Говорителката на ЕК Мина Андреева заяви, че страните от еврозоната ще поддържат искането си за постигане на бюджетен излишък в Гърция в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2018 година. Именно по тази мярка МВФ предложи опростяване на гръцкия дълг. Основните страни в преговорите са южната ни съседка, Европейската централна банка, ЕК и МВФ. Гърция е зависима от спасителните заеми от 2010 година. Миналата година правителството на СИРИЗА се съгласи на новия пакет, основан отново на условията на международните кредитори, което беше видяно като отстъпление от предизборните обещания на крайнолявата партия. Плануваната от правителството пенсионна реформа е изключително непопулярна и доведе до редица стачки в страната и разклащане на парламентарната подкрепа за СИРИЗА. Същевременно мерките не улесниха преговорите с кредиторите.
