Чалгата взима мандат за правителство. С какво е опасен Слави Трифонов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Още малко и официално ще връчат на чалгата мандат за съставяне на правителство.
Човекът, който изпя “Ще ви скъсам гъза” и “Ръгай чушки в боба”, поема държавата.
Това не е екзотика или антиутопия, а факт, с който трябва да свикнем.
Отвъд естетическата съпротива – защо е опасен възходът на Слави Трифонов? С какво трансформацията на шоумена в политик застрашава нормалното функциониране на демокрацията, основателни ли са аналогиите с националсоциализма на Хитлер в Германия?
Два са факторите, допринесли за внезапната хегемония на посредствения телевизионер и именно те са предвестник за потенциалната фашизация на обществото след електоралната победа на Слави-Трифоновия проект. Залезът на традиционните партии и своеобразната „революция на масите“, като реакция на разпадащите се управленски елити.
Да, с горчивина трябва да признаем, че 32 години след началото на прехода демократичната система в България се порути. На власт са не партиите, а партокрацията и това маркира провалът на либералния модел. Либерализмът като идеология не предлага нищо съществено на българите - жертва на икономическата криза, социалните трансформации и културната дестабилизация. Напротив, народът до голяма степен припознава либерализма и демокрацията като източник на злото, ценностния разпад, финансовата нищета.
Традиционните партии са изоставили нормалната си електорална база – средната класа и имотното селско население, за да обслужват едрия капитал и олигархията.
Кризата „център-дясно“ кореспондира и с нетипична за историята ни деградация на „лявото“: нежелание на социалистите да скъсат с утопиите от миналото, обитаване на сантиментално-анахронични реалности, активиране на комунистическата символика поради липса на собствена идейна платформа…
И в същото време – във външнополитически план, неприемливо за симпатизантите заиграване със западния евроатлантизъм. Изобщо еклектика, която трудно може да бъде припозната като „социалдемокрация в действие“.
Системните грешки на властовите формации и липсата на доверие принуждават бизнеса да финансира национал-популистки проект от профашистки тип като Слави-Трифоновия. Това ще бъде оправдавано като „инвестиция“, „добра застраховка“ и „инстинкт на предприемачеството“. Така го е нарекъл и Тисен, когато е финансирал нацистката партия на Хитлер.
Всъщност целта на Трифонов е не просто да дойде на власт. Той мечтае да промени обществото радикално. Концепцията е повече от конюнктурна – към политиката се приобщават „малките хора“, отритнатият от елитите „обикновен човек“. В добавка – и емигрантът, прокуденият от “бащино огнище”.
Но не по ботевски, а по килифаревски – гастарбайтерът тарикат, провидял в “чужбината” единствено далавера.
Това е всенароден революционен проект. Отмъщението на неудачниците.
Какви обаче ще са обитателите на този проект, каква е типологията?
От една страна - декласирани социални елементи, жадуващи реванш, дълголетно потискани от партийната номенклатура, мутирала от червено в синьо, оцеляла при Царя и процъфтяваща с ГЕРБ.
От друга –поколението „Пайнер“. Телевизионните зомбита, закърмени с контра-културата на „Биг брадър“, олинклузива, промоциите в „Лидъл“; осиротелите някогашни клиенти на „Националната лотария“, които прекарваха половината от деня си пред „лафките“, за да търкат билетчета.
За тях евтинията е манталитет, не просто икономическа привилегия. Те са отучени да се трудят и се изхранват чрез схеми и дребна спекула. Ще ги разпознаете по ниския интелектуален праг, опростачването, принизения морал, шумно афиширания материализъм, конформизма. За тях езикът на омразата е признак не на простащина, а на бунтарство. Това са жертвите на „образователната реформа“ в България след 1989 г., опитните зайчета на българското демократично малокултурие.
Феноменът „Слави Трифонов“ въплъщава стихията на колективната андрешковщина и криминалното съзнание. Плюс щипка атлетизъми патриотарство за цвят. Плюс привидно алогичният ретрокулт към “борците”, мутрите, към времето на бухалките и рекета, привидяно като някаква “романтика”. (Братя Илиеви от ВИС и останалите разстреляни гангстери от 90-те в достатъчно много глави вече са приказни герои, жертви на държавата и системата…Да се придвижваш с бронирани кортежи и въоръжена охрана, е въпрос на стил, не белег за страх и гузност...)
Иначе казано, волята на тълпата (по Хитлер) триумфира над правото за индивидуално самоопределение при либерализма.
Според Юнг Хитлер не притежава реална сила, а само тази, с която е одарен от масите. Той е шаман.
Трифонов също се мъчи да е шаман – влияе повече на подсъзнанието, отколкото на съзнанието, изпада в честа мелодрама, мегаломанства комично, борави с окултни практики, а напоследък просто не се появява физически – за да подсили митологията около себе си.
И все пак зад цялата поза прозира зле стаена омраза, близка до мизантропията. Издайническото месианско пламъче в очите Слави Трифонов и сценаристите му не вещае добри дни за България. Исторически и народопсихологически, времето работи за тях. Оскотялото мнозинство им поднася властта на тепсия в пореден пристъп на самозаблуда.
Пак според Хитлер човек е устроен да вярва само на това, което му се иска - базисна истина в психологията на фашизма.
