ЧЕРНА РАДИОСТАНЦИЯ: Как пък генералът-главнокомандващ Радев не му дойде наум да се съблече по потник, не за лицеви опори, а да окуражи хората в пожарите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изпитвам най-искрено уважение и възхищение към всички пожарникари и огнеборци-доброволци, към държавните служители и кметовете, които застанаха срещу стихията и с риск за живота си спасяваха хората, животните и къщите.
Поклон!
Размислих се за две неща, нямащи връзка едно с друго. Но еднакво поучителни.
Калин Стоянов беше министър на вътрешните работи, когато избухнаха пожари из цялата страна, а пък взривовете в Елин Пелин заплашваха да предизвикат екологична катастрофа. Той беше там, денонощно, спокоен и устойчив; без да издава умора и досада от тъпите въпроси на някои репортери.
Румен Радев, по ирония на Съдбата - два мандата президент на страната, се запъна като магаре на мост Калин Стоянов да не стане вътрешен министър в служебния кабинет. Една крехка, но неустрашима жена - Горица Кожарева, се опълчи на държавния глава и не получи мандат за служебен министър-председател. Тя мина през ужасен тормоз и натиск, на които малцина мъже в политиката биха устояли.
Как пък нито веднъж на генерала-главнокомандващ не му дойде наум да отиде при някое огнище на пожара, да събере уплашените хора, да ги окуражи, пък и да се съблече по потник, не за да прави лицеви опори, а да даде опора на отчаяните пострадали.
Не! Той не се трогва от мъката на обикновените хора, той ги употребява. Румен Радев е като черна радиостанция. Излъчва лоши послания. Никога - надежда и вяра.
По време на ковид-пандемията изкарах дълго време в Лондон. Всеки ден благодаряхме на лекарите и сестрите от NHS за смелостта и грижите, вечер в 20:00 часа излизахме по балконите да им ръкопляскаме. Те бяха героите на деня.
Когато всичко отмина и работещите в NHS започнаха да протестират за по-високи заплати - до тях нямаше никой. Бяха оставени сами. Дори бившият премиер Борис Джонсън не се трогна, макар те да спасиха живота му, след като се зарази от вируса.
От ден до пладне е признателността. Такава е реалността. Късата памет, обаче, се наказва.
Соня Колтуклиева
