ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По традиция на 1 март връзваме мартеници с надежда за здраве и плодородие през цялата година.
Смята се, че по българските земи още траките връзвали бели и червени конци, които символизирали края на зимата и събуждането на природата.
Баба Марта е смятан за древен езически обичай, запазен единствено от българите.
На 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичват с мартеници, които се правят от бял и червен конец. Мартениците се свалят при вида на първите пристигнали щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.
Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая има пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са украсени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.
В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година.
Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”
На 1 март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.
Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.
В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.
Според някои вярвания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.
Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък.
Имен ден днес празнуват хората, които носят имената Марта, Мартин, Евдокия.
