ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Вярата е не само това да отидеш в храма, да запалиш свещичка и да се помолиш. Вярата е упование, насоченост отвъд материалното, което сме забравили, че ни задушава, тя е общност, любов и просвета. Това са го знаели нашите предци, които са оцелели именно заради вярата си, и по чиито кости днес ние вървим и се радваме на живота." Това казва със смирение монахиня от девическия манастир "Въведение Богородично" в Сопот.
Святото място е един от най-старите действащи манастири у нас. До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г., когато около старата черква, днешния съборен храм "Въведение Богородично", построена още през 1440 г. като самостоятелен параклис вън от селището, били построени жилищни сгради.
"През вековете тук са ставали редица чудеса по волята Божия. Параклиса, който е на повече от половин хилядолетие, нито турци, нито стихии, нито времето са успели да уязвят. Бил е подпалван многократно по време на робството, но огънят винаги се е самоизгасял. Заради силната вяра, която е намерила дом тук, и днес продължават да стават чудеса. Иконата на Божията майка чува искрените молитви на миряните и цери тежко болни. Встрани от параклиса е гробът на мъченичката игумения Христина, укривателката на Васил Левски. Всеки с чисто сърце, който е отишъл да я помоли за помощ, се е връщал след това в манастира, за да й благодари и да ми сподели, че чудо се е случило в неговия живот. Бездетни забременяват, хроми прохождат и какво ли още не", с упование споделя сестрата. Тя е на мнение, че българинът винаги е бил и ще бъде добър и вярващ човек, но често се случвало той да кривне, да забрави своята учителка – историята, и да обърне гръб на онази духовна сила, която е спасила народа ни през хилядолетията, пише всекидневник.
"Манастирът "Въведение Богородично" е един от най-кристалните примери и проявления на това, че вярата може да да спасява и че Господ чува молитвите ни и се отзовава", допълва святата жена. През 1768 г. монахиня Евпраксия посреща в метоха Паисий Хилендарски. Именно тя прави втория по време след този на Софроний Врачански препис на "История славяноболгарская", и то в присъствието на Паисий Хилендарски. Сестра Серафима с благоговение разказва и за прочутата си предшественичка игумения Христина. Тя остава в историята като съратничка на Апостола на свободата Васил Левски. В периода 1869-1872 г. родолюбивата българка спомага за революционното дело не само с предлагането на укритие, но и с изпълнение на поръчения, дадени лично от Левски, налагало се е да ходи до Стара Загора, Чирпан, Ловеч и Търново. Заради "комитската" си дейност игумения Христина е зверски заклана през 1877 г. от башибозуци. Именно на нейния гроб днес се молят за изцерение редица поклонници. По това време турците се опитали да опожарят храма, като внесли в него слама. На няколко пъти те я палили, поднасяли факли към иконостаса, но нищо не пламвало.
"Изведнъж сламата сама лумнала пред очите им и веднага се самоизгасила. Мюсюлманите са мистичен народ, стреснали се и побегнали презглава и не се върнали никога в обителта", уточнява сестра Серафима. При набезите изгорели няколко сгради на метоха, в които се пазели ценни реликви и книги, сред които и преписът на "История славяноболгарская". Параклисът, убежището на Левски, както и най-старата лоза у нас обаче били недокоснати.
Най-старата лоза у нас е в обителта
Лозата, която е на над 4 века, и до ден днешен дава най-ароматното и сладко грозде в Сопот. Асмата е засадена с основаването на обителта през 1665 г.
"Ражда всяка година, въпреки че стъблото е кухо. Да се чуди човек откъде взема сили. Само с Божия благословия е достигнала до такава възраст", разказва монахинята. За лозата не се полагат никакви специални грижи освен подрязване. Повече от 20 г. не е пръскана и въпреки това не боледува, а плодът е изключително траен. Хора от цяла България идват да си вземат пръчки.
