Слепи проглеждат в манастира „Св. Живоприемний източник”, желания се сбъдват край аязмото в село Зидарово
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Общо 7 са чудотворните извори около Бургас, които носят спасение и лекуват от страшни болести. Най-известният е аязмото в манастира „Св. Георги Победоносец” в Поморие. Монасите там разказват, че водата му лекува кожни болести и дори слепота.
„Водата е с по-наситен цвят, високоминерализирана - всичко лекува”, казва монах Сергий от манастира. Той разкрива и легендата за Селим бей - местен турски велможа от ХVІІ в., който приел християнството, след като изворът излекувал дъщеря му от тежка болест. Дълго време не можели да намерят лек за момичето, когато насън на бея се явил свети Георги и му посочил мястото, където трябва да се копае за лековитата вода. След като я открили, от нея пили самият Селим бей и дъщеря му, която веднага оздравяла. При разкопки близо до аязмото бил намерен и барелеф на свети Георги, който е поставен над извора. В манастира има още два олтара - на света София и дъщерите й – Вяра, Надежда и Любов, както и на свети Николай Чудотворец. Монасите от манастира твърдят, че ако застанете пред неговата икона и се помолите с вяра, Бог ще чуе молитвите ви и ще ви прати благословия.
В близост до Бургас, в село Сливово, се намира и аязмото в пещерата на света Марина. Светилището е около 12 км на изток от селото. Аязмото там е уникално – водата тече по стените на пещерата и се събира в съдове на пода, оставени от болните хора. Наоколо дърветата са отрупани с конци, дрехи или парцалчета, за които се вярва, че приемат болестта на човека и тя остава там, а болният си отива здрав вкъщи. Дълбоко в сърцето на магичната Странджа се намира и едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха, с бликащ в основата му извор. Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето. Слизайки до свещената Индипасха, те славели бог Слънце и Земята майка. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха.
Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Манастирът „Св. Живоприемний източник” е единственият манастир в Странджа планина. Манастирската църква е построена през 1876 г., а в олтарната ѝ част се намира аязмото „Живоприемний източник”. Мнозина търсят силата на манастирския извор за заболяванията си. Водата лекува и очите. През 1992 г. в манастира пристигнал известният руски учен от московския център по народна медицина Михаил Гейлер. Според него след Хималаите именно манастирът край Голямо Буково е втори по така нареченото космическо засичане. Манастирът „Св. Богородица”, или Горноезеровският манастир, се намира само на няколко километра от Бургас.
Легендите разказват, че на това място още от тракийско време е имало езическо светилище. А след покръстването българите построили православен храм. Смята се, че манастирът е основан през XII век. В Зидарово се намира аязмото – параклис с лековит извор. Носят се легенди, че слепите, които си измият очите, проглеждат. Говори се също, че желание, изречено там, се сбъдва. Аязмото е открито от баба Злата от село Зидарово. Тя имала трима синове и една дъщеря. Най-малкият се казвал Велико и бил сляп. Срещу Велики четвъртък баба Злата сънува сън, в който ѝ се явява света Богородица и ѝ посочва точно мястото на аязмото. Единственото условие, което имала, било да отиде там със съпруга си Стоян, който не е зачитал християнската религия. Заради сина си дядо Стоян склонил да отиде. С клечка боднали и вода потекла, изчакали да се избистри и измили очите на Велико. Той прогледнал, а родителите му направили малък параклис. Параклис „Св. Троица“ е един от най-интересните в Странджа. Строен е през 1870 г. върху входа на естествена пещера. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете.
