ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
2 месеца преди пуча в Москва през 1991 г. български запасни офицери искат рамо от маршал Язов за военен преврат в София
В 6 часа сутринта на 19 август 1991 г. световните агенции разпространиха сензационна новина – властта в Кремъл, чрез държавен преврат е минала в ръцете на тайнствения Комитет за извънредно положение. Съдбата на президента Михаил Горбачов през следващите дни бе забулена в неизвестност. Официалните медии, контролирани от превратаджиите съобщиха, че Горби е болен, но руският президент Елцин оповести, че държавния глава е изолиран от КГБ в кримската си резиденция. След 2-3 дни напрежение пучът бе потушен и заговорниците бяха арестувани. СССР рухна, а Борис Елцин разтури КПСС.
Само два месеца преди августовските събития, за Москва на световна среща на ветераните от войната заминават две български делегации. Едната е на Съюза на антифашистите, а другата представлява Съюза на ветераните от Отечествената война. Сред българските участници в срещата са известни имена – проф. Васил Иванов, публицистът Теню Стоянов и полковникът от запаса Аркадий Николов.
И тримата са с голям антифашистки опит зад гърба си, имат легендарни биографии, които приличат на приключенски романи. Възрастта им е над 65 години, активни са и силно искат още да се обърнат хода на историята.
Най-интересната фигура в нашите делегации е Теню Стоянов – ляв журналист и театрал преди 9 септември 1944 г. Бай Теню години наред бе все на възлови постове от печата – неговият неспокоен дух събуждаше заспалата журналистическа колегия през соца. Съвсем в духа на новото време, когато „пукна демокрацията” той пусна цяла серия от книги, които вървяха под бомбастичната рубрика „Теню Стоянов проговори”.
Още при тръгването към Москва (пътуването става с влак) в българските делегации възцарява доста конспиративна атмосфера. Бай Теню забелязва, че полк. Аркадий Николов крие нещо от останалите българи – пренася в багажа си някакви странни запечатани пликове. На гарата от Москва българите са посрещнати от шефове на съветския Съюз на ветераните, като на полковника е обърнато специално внимание. Когато започва официалната работа на форума, за който са пристигнали в Москва, още на следващия ден Аркадий Николов изчезва подозрително от залата. Късно вечерта се връща в хотела при останалите българи. И в разговор с Теню Стоянов хвърля бомбата: „Току-що разговарях с министъра на отбраната маршал Язов и други отговорни хора от ЦК на КПСС и те ми казаха, че сигурността на България е гарантирана!”
Като стар конспиратор бай Теню разбира, че зад неговия гръб (все пак, той е шеф на делегацията) полковникът влиза в нерегламентирани контакти със съветската държавна машина. Публицистът бързо анализира оперативната обстановка: според неговите изводи писмата, които Николов пренася до Москва са от български генерали и полковници. В по-сетнешния си доклад до ръководството на Съюза на българските ветерани бай Теню докладва за секретната мисия на офицера: „Пътуването на полковник Николов до Москва е било предварително договорено, и то не без съдействието на съветското посолство у нас. Българските заговорници са имали връзки не само в Москва, но и с Будапеща и Прага, което само по себе си говори, че заговорът в Москва не е бил изолиран и е очаквал разширение в България, Унгария и Чехословакия. И друго, което никак не за подценяване. Три дни след срещата на о.з. полковник Николов с маршала на СССР Дмитрий Язов, президентът на Михаил Горбачов е бил информиран, че министърът на отбраната на СССР преговаря със заговорнически сили от България”.
На Теню Стоянов му прави впечатление още един детайл. Аркадий Николов дава интервю на един московски седмичник и между другото казва: „ Сега в България на ветераните от войната е много трудно. Сегашното правителство ги лиши от всички привилегии, понеже почти всички от тях са комунисти. Открито надигат глава неофашисти, но ние не мислим да се предаваме.”
За бай Теню става ясно като бял ден, че в София и Москва нещо се готви с общи сили. Московската совалка, която осъществява полковник Николов за 3-4 дни в столица на СССР осигурява връзката между българските заговорници и съветските им колеги. Събитията само след два месеца потвърждават това.
Теню Стоянов решава да „хване бика за рогата” още преди завръщането на делегацията в София. Целта му е да неутрализира, както полковник Аркадий Николов, така и „здравите сили” от Кремъл, които биха подкрепили един държавен преврат в София. На следващият ден бай Теню излиза на разходка по московския булевард „Горки” (днешен „Тверской”), заедно с другия член на делегацията, шефа на международния отдел на Българския антифашистки съюз Венко Крайчев. На тротоара видели поставен съвсем автентичен (досущ като истинския) картонен манекен на съветския президент Михаил Горбачов.
Двамата решават да се снимат до него. Искат от фотографа да направи снимката майсторски – така, че да не личи, че това е чучелото на Горби. За смешната фотография двамата пенсионери плащат само 15 рубли и се прибират в хотела по живо, по здраво.
Вечерта със снимката в ръка Теню Стоянов притиска до стената Аркадий Николов. Показва му фотографията и го предупреждава в прав текст – Горбачов е информиран за подготвяните заговори в София и Москва. Полковникът разбира, че секретните му разговори с маршал Дмитрий Язов са разкрити и работата може да стане още дебела. До връщането си в София Николов не предприема нищо повече.
