ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Черна блуза, бледо лице. Това беше Мария Шарапова, докато съобщаваше, че е дала положителна допинг проба. Реакцията към нейните внимателно избрани думи бе в двете крайности. От вярващите: Мария е допуснала грешка. Тя е добър човек. На всеки може да се случи. До другите: това не ни ли звучи прекалено познато?
Шарапова е жена, толкова концентрирана в малките детайли, според дългогодишният й агент Макс Айзенбъд, че маха етикетите на бутилките вода, които пие в нощните клубове само за да не я снимат с продукт, на който не е рекламно лице. Тя атакува тази буря по същия начин, по който се справя със съперник на корта.
Официалните съобщения за допинг тестове би трябвало да идват от ръководните органи в спорта. Това би оставило време за слухове и различни мнения. С оглед на това, замислете се над това, което направи Шарапова в хотела в Лос Анджелис.
Обстановката: бежова завеса. Тя е сериозна, спокойна. Облеклото: черна риза с дълги ръкави, дълги черни панталони. Съчетание за траур, имидж на сериозност и въздържаност.
Правилата относно взимането на мелдоний са пределно ясни. Или тя умишлено го е употребила, знаейки, че е забранено, което е мамене, или тя съзнателно го е взела без да знае, че е забранено, което е небрежност. Според антидопинговите протоколи автоматично следва наказание. В този процес няма място за емоции. Затова спортист, който търси симпании и снизходителност, признава за действието при първа възможност.
Първите пет думи, които Шарапова изрече, бяха красиво избрани: "Аз искам да ви уведомя…" Лично, деликатно. Не "Бях накарана да…" или "Вие така или иначе щяхте да разберете", но избор от нейна страна, почти морално решение да ни уведоми. "…че преди няколко дни получих писмо от ITF, в което пише, че съм дава положителна допинг проба". Представянето на идеята, че всичко това е нещо ново за нея, че тя е била изненадана, че някой отвън й причинява нещо.
"През последните 10 години взимам лекарство, наречено милдронат, давано ми от семейния лекар…" Не Шарапова е избрала да го взима, не някой съмнителен фармацевт й го е дал, а семейният лекар.
"Преди няколко дена разбрах, че то има друго име, което е мелдон
ий, което не знаех." Не, че лекарството е в списъка за наблюдение на Световната анти-допингова агенция (WADA) през цялата 2015 г., или, че през септември е обявено, че то влиза в забранения списък, или, че Мария е получила имейл с тази информация преди шест месеца. Вместо това объркваща наука. Без обяснението, че агенцията е обявила забранения списък за 2016 г. на 16 септември 2015 г и изявлението съдържа изречението: "Мелдоний (милдронат) бе добавен поради данни, че се използва от спортисти с цел подобряване на представянето".
"Много е важно да разберете, че през последните 10 години това лекарство не беше в забранения списък и аз съм го взимала напълно законно". Сериозна отправка към законността на лекарството, а не към факта, че то в нито един момент не е било одобрено от Агенцията по храните и лекарствата за употреба на територията на Съединените щати, където Шарапова живее от 21 години. И не към факта, че то се използва за хронични проблеми със сърцето, което е странно за млада жена във фантастична физическа форма.
И това продължава с идеята, че основата на престъплението е пропуск да натисне на линк или имейл, когато всичко по света често пропускат да натиснат линк или да отворят имейл.
Може да намерите това за твърде цинично. Може да се изтъкне, че Шарапова е прекарала толкова дълго време, изграждайки комерсиалния си имидж, че не би направила нищо, с което да застраши бранда си. Тя е най-високо платеният спортист през последните 10 години, въпреки че по-малко от 20% от годишните й приходи идват от наградни фондове.
Вероятно може да си помислите, че WADA може да прави повече в информирането на спортистите за промените в забранения списък или че някой в лагера на Шарапова е можел да й помогне. Тя е 28-годишна жена, вманиачена на тема тенис. Как би могла да следи имейлите си?
Или може да погледнете фактите, които показват, че WADA е с годишен бюджет от 25 милиона долара, което е по-малко от приходите на Мария само от рекламни договори, и да се замислите в коя посока би трябвало да са симпатиите. 
Може да погледнете основните и наложени от дълги години правила, които всеки професионален спортист е лично отговорен да спазва, или факта, че от началото на 2016 г. има 55 положителни проби за наличие на мелдоний. Или че Абеба Арегави, световна шампионка на 1500 метра от 2013 г., също даде положителна допинг проба за вещество, за което се знае че подпомага издръжливостта и възстановяването, или че изследване от 2015 г. разкри, че 724 от 4316 руски атлети са имали мелдоний в системата си.
Може би Шарапова не е имала късмет. Може би има епидемия от сърдечни заболявания сред спортистите от елита или някои от тези другите мамят, докато Мария е допуснала лека небрежност. Може би спомените за другите случаи през годините ни карат да не можем да приемем думите й за чиста монета.
През 2003 г. на световното първенство по лека атлетика американската спринтьорка Кели Уайт даде положителна проба за модафинил, след като спечели злато на 100 и 200 метра. Тя обясни, че го е взимала заради проблеми със съня. Тогава Уайт се опитваше да убеди всички в своята невинност, но по-късно призна, че е приемала далеч по-сериозни вещества и то с цел подобряване на представянето.
Шарапова не е Кели Уайт. Няма подозрения, че тя е взимала други субстанции, които да й дават предимство на корта, но е ясно, че тя се опитва да контролира ситуацията.
Така че, може да и повярвате. Може да не го направите. Три от най-големите й рекламодатели - Nike, Tag Heuer и Porsche, вече се дистанцираха от нея. Но не позволявайте възхищението от Шарапова като играч или личност да влияе на преценката. Независимо колко е харесван един спортист, винаги има вероятност той да търси нечестно предимство. Да се вярва в нещо друго би било наивно и невежо.
Том Фордайс, "Би Би Си"
