Шефът на "Галъп" Петко Петков пред ПИК TV: Само трипартийна коалиция ще може да излъчи правителство (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Ако изборите бяха днес, но те не са днес. Така че реално в изборния ден динамиката, процесите и всичко, което ще се случва, ще са свързани със самия изборен ден, докато в момента виждате, че няма такава изборна ситуация. Даже времето преди да влезем в кампания е доста спокойно, виждате, че опонентите мълчат, не говорят помежду си. Така че тази електорална социология, която се показва от нас като агенция и от останалите колеги, е по-скоро ориентир обществото да може да проследи с детайли хората, които желае да подкрепи. Да види листите, програмите, които все още са в ранен етап. След два дни вече ще се официализира всичко и най-вероятно следващите електорални изследвания ще търпят известна динамика именно заради листите.“ Това каза Петко Петков, социолог и изпълнителен директор на социологическа агенция „Галъп“, в предаването „Видеовръзка с Цветан Фиков“ по ПИК TV.
Петков коментира в началото на разговора, че ранните сондажи не бива да се четат като окончателна присъда за изборния ден. По думите му истинската картина ще започне да се променя едва когато станат ясни листите, платформите и активната кампания.
„Досега е малко пожелателно, избирателите отговарят пожелателно, защото няма конкретика, няма листи, няма платформи, няма дебати. Наистина сте прави, ако изборите бяха днес, но те не са. Следващите електорални изследвания ще търпят известна динамика именно заради листите. Това, което социологията показва в момента, е ориентир, а не финален резултат. Реалната изборна ситуация тепърва предстои да се разгърне. Именно тогава ще се види кои партии успяват да мотивират своите избиратели“, коментира той.
Социологът акцентира и върху един от най-важните изводи от изследването – спадащото желание за участие във вота. Според него големият проблем не е само разместването между партиите, а това, че политиците отново демотивират избирателите да отидат до урните.
„За съжаление, не само тези данни, а и последните един-два месеца можем да направим ясен паралел между желанието да участват българските избиратели пред урните. Да кажем, през декември имаше по-високо декларирано желание за участие в избори, като че ли в момента то леко спада. Може би причината е самото поведение на политиците. В момента ние изследваме пожелателно може би около 3 милиона български избиратели, което е намаление спрямо показателите през декември. Това е за мен ключовата констатация от самото изследване. Не толкова електоралното прегрупиране на партиите, колкото това, че в рамките на два месеца и половина българските политици отново са накарали българския избирател по-скоро да не отива да гласува“, заяви Петков.
Той подчерта, че езикът на омразата, скандалите и неяснотата около листите също имат пряк ефект върху настроенията на хората. По думите му вместо да използват времето да привлекат колебаещите се, политиците отново ги отблъскват.
„Това са все неща, които подкопават доверието в изборния процес и колебаещите се български избиратели решават да не отидат да гласуват. Това е и политическият провал на политиците всъщност, защото те не успяват да мотивират хора, които са решили да не гласуват или се колебаят дали въобще да отидат. Това означава, че политическият дебат има дефицит и той не мотивира. В момента виждаме по-скоро демотивация да се гласува за настоящите кандидати. Комплексен е проблемът – от една страна е заради лошия език, от друга самата неяснота около листите. Имаше и доста скандали, които също не допринесоха много, а самият дебат беше груб и махленски“, отбеляза той.
Петков се спря подробно и на партийното съотношение в сондажите, като обясни, че тепърва ще се види дали сегашните лидери ще удържат позициите си. Според него при запазване на сегашната пасивност най-голям потенциал за мобилизация имат формациите с твърд електорат и активна работа на терен.
„Ако се запазят настоящите тенденции и се продължи с мълчанието от една страна на господин Радев, а с активната работа на терен на ГЕРБ, които имат най-твърд електорат от всички изредени партии, можем да кажем, че най-вероятно тенденциите ще са към по-сближени позиции между ГЕРБ и господин Радев и неговата коалиция. Тази стратегия на мълчание определено не носи политически дивиденти. Да, тя може да ти помогне да не допуснеш кардинални грешки, но определено българското общество има очакване да чуе от новите политически играчи действия, платформи и идеи. Ако се продължи по същия начин да се мълчи, най-вероятно това ще доведе до намаление електорално на този процент. Мотивацията е от голямо значение за гласуващите в изборния ден, а не само електоралните нагласи в предходните изследвания“, посочи социологът.
Той припомни и откъде идва подкрепата за формацията на Румен Радев, като подчерта, че тя не се ражда от нулата, а идва чрез прегрупиране на вече съществуващи избиратели. По думите му най-сериозни щети понасят по-малките формации, както и част от периферията на ППДБ и БСП.
„Не засмуква почти никаква електорална маса от ГЕРБ и от ДПС. Най-голяма щета нанася на Прогресивна България, на „Възраждане“ и на БСП, защото повече от половината ѝ електорат отива при господин Радев. При БСП това е особено тежко, защото тя вече е в хипотеза, че може да не успее да влезе в един следващ парламент. Интересно е да се отбележи, че и от ППДБ на предходните избори всеки пети, който е гласувал за ППДБ, сега би гласувал за Прогресивна България. Тоест резултатът на господин Радев не е толкова силен като на нов политически играч, който тръгва с летящ старт. Той просто прегрупира част от предишните избиратели, които са разочаровани от ППДБ и други формации“, каза Петков.
Социологът обърна внимание и на значението на листите, които според него могат да помогнат, но и да се окажат сериозна спирачка. Той предупреди, че по-големият проблем идва след изборите, когато ще се сблъскат очакванията на избирателите и реалността на коалиционното управление.
„Разбира се, че хората в листите могат да се окажат препъникамък, защото все още те не са официално позиционирани. Вижда се, че господин Радев разчита предимно на бивши военни хора от неговия екип, спортисти с определена популярност и известност. Той използва стари технологии, които са използвали преди него и ГЕРБ, и НДСВ – със спортисти да се опита да привлече повече привърженици. Големият проблем обаче е какво ще се случи след изборите, защото големите очаквания, които са съчетани с господин Радев, могат да се разминат много кардинално след изборите. Ще бъде нужно да се състави коалиционно правителство. Най-вероятното следващо правителство би било коалиционно, защото електорално не би стигнало на нито една формация да управлява самостоятелно“, подчерта той.
В края на разговора Петков беше категоричен, че партиите у нас продължават да избягват най-важния въпрос – с кого биха управлявали след вота. Според него именно тази липса на откровеност поражда още повече разочарование, а най-вероятният сценарий отново минава през коалиционен кабинет.
„Политиците се опитват да не казват по тежките теми, а именно сега е моментът да се каже с кого биха се коалирали, по какъв начин и защо. Те дължат това на българските избиратели. При положение, че обществото ти дава възможност за коалиционно управление, защо ти в цялата предизборна кампания не обелваш и дума за това? Говориш за корупция, антикорупция, за международната обстановка понякога, но не казваш най-важното. А аз мога да управлявам след изборите с този, този и този. По-скоро първият вариант изглежда най-възможен и ще се случи. И след това отново ще има много разочаровани от тази ситуация“, завърши Петко Петков.
