ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На една чудотворна икона се падат над двайсет самозвани, т.е. такива, за които няма доказани със сигурност събития за изцеляване и разрешаване на проблеми на вярващите. За да бъде обявено едно изображение за способно да лекува и да твори други чудеса, то трябва да бъде обявено за такова от архиерейска комисия.
За последен път обаче тя се е събирала през 1971 г. Не повече от 7 са иконите с доказани възможности. Повечето от тях са с изображения на Пресвета Богородица, казват историците и добавят, че още около 180 образа имат такива претенции. Доказано чудотворни са изображения на Богородица Созополската, наречена така, защото се съхранява в созополски храм, Несебърската, Бачковската и Троянската, намиращи се в едноименните манастири, а също и иконата на Богородица в Рилския манастир. В изображението ѝ там са вградени мощи на десетина светци.
Бройката се попълва от Рибнишката от Асеновград и тази на свети великомъченик Георги, която се пази в Кремиковския манастир и в нея е вградена частица от мощите му, обясняват учените. Оказва се, че и тези свети изображения нямат протокол от комисия, която да освидетелства чудодейната им мощ, но въпреки това те се смятат от вярващите, както и от свещениците в храмовете, в които са изложени за поклонение, за чудодейни, защото има събрани писмени свидетелства за многобройни чудеса. За да се установи дали една икона е чудотворна, най-напред следва свещеникът, в чийто храм това се е случило, да съобщи на съответния митрополит.
След това, ако митрополитът прецени, че има основание иконата да се изследва, свиква епархийска комисия, която да провери случая и да се произнесе дали има основание изображението да се смята за чудотворно. Ако става въпрос за нечувано събитие, извършено без човешка помощ, се свиква и комисия от архиереи, разясни Сливенският митрополит Йоаникий, който е председател на комисията по каноничността в Светия синод. 79-годишният дядо Йоаникий обаче не може да си спомни кога за последно е била свиквана Архиерейска комисия. За последен път тя се е събирала през 1971 г., малко преди смъртта на патриарх Кирил, информират от Синодалната палата.
