Шуши ми прави фасул с гърдички

Жорж Ганчев е роден през 1939 година в Пловдив като Георги Петрушев. Създател е на Българския бизнес блок. В момента готви „Национално патриотично обединение”. Подготвя и собствено музикално предаване с песни от цял свят.  - Господин Ганчев, кой се занимава с готвенето във вашия дом? - У дома Шуши готви. Прави български манджи по всички правила на традицията от А до Я. - А кое ви е любимо? - Най-много обичам фасул със свински гърдички. Оттам нататък всичко - пилешко, риба, зеленчуци и плодове, сокове. Никакъв алкохол и никакви цигари! - Тя какво предпочита на масата? - Същото, каквото и аз. - Остава ли ви време за готвене? - Непрекъснато правим това у дома. Имаме купища гости от поне пет-шест държави, а от Резово – двойно повече. - Като бяхте дете, какво беше вашето меню, как се справяше семейството ви? - Когато бях малък, имаше голяма криза. Това е по времето на Втората световна война. До края на 40-те години всичко се купуваше с купони. И се ядеше фасул-чорба или зелева чорба. Също така филия с масло, ако има, и отгоре поръсена с червен пипер. - Как се справяха вашите родители по време на войната? - Баща ми беше пребит на една турска гара през 1941 година. Той представляваше Интерпол на Балканите. Ганчо, така се казваше той, почина тогава. Майка ми беше поетеса. Бореше се с живота достойно и не се предаде нито на комунистите, нито на капиталистите. Остана артист през целия си живота и се гордея с нея. - Вие доста време бяхте и в САЩ. Има ли американски специалитет, който да е останал част от менюто ви и днес? - Ястията на САЩ ме интересуват колкото войната в Занзибар. - Очевидно храната там не ви е харесала... - Разбира се, това са мазни, размразени хамбургери. Такива неща не ме интересуват. Или пък например дебели пържоли – стекове... Хората не знаят какво ядат. Когато станат дебели, вече е късно. Когато ги удари холестеролът, има два изхода – или инсулт, или инфаркт. - В този случай не може да не харесвате специалитетите на Европа? - Да, обичам италианската кухня – спагетите, фетучините, лазанята и така нататък. Но каквото и да сложим на масата, без щастие нищо не се получава.