ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Софийските десни се озоваха в положението на левите си съграждани, които през 1995 г. трябваше да гласуват за кандидат-кмета Венцислав Йосифов. С тази съвсем не малка разлика, че банкерът-милионер беше близък по произход до червените избиратели, макар и доста далеч от тях по богатство, докато Васил Терзиев е не само далеч по богатство от сините, но и още по-далеч по произход.
Десницата е в ситуация без добър изход. Възможната победа на Ваня Григорова на балотажа ще срине мита за София като бастион на сините. Евентуалният успех на Терзиев пък ще събори легендата за десните избиратели като стожери на антикомунизма. На вятъра ще отидат всичките крясъци „Червени боклуци!“ и „БСП в Сибир!“, политическите уволнения, пренаписването на историята, преименуването на улици, бутането на паметници и какви ли не още изблици на синята активност през годините на прехода. За какво е било всичко това, след като в неделя ще трябва да гласуват в точно противоположната посока?! Такъв завой дори на пътя се взема трудно, пък какво остава в душата!
Положението стана още по-безизходно, след като традиционните клишета се оказаха безполезни като халосни патрони. Ваня Григорова бе разжалвана от соросоидка до путинистка, от привърженичка на Истанбулската конвенция до антиджендърка, от евроатлантичка до евразийка и прочие, но това, за огорчение на кукловодите, не промени нагласите на избирателите.
Тогава настъпи часът на бруталните манипулации. В социалните мрежи се тиражира колаж със снимката на Григорова върху бившия Партиен дом по време на празнична манифестация от соцепохата. Това била нейната мечта за София. А опонентът й е поставен в модернистична среда, но, навярно поради недоглеждане на пиарите, съвсем безлюдна. А като припомниш, че в ЦК на БКП е бил дядото на Терзиев, а не на Григорова, че неговите, а не нейните роднини са били на високи постове в Държавна сигурност, те подсещат, че не предците ще избираме в неделя. И те питат дали не си забравил, че точно комунистите лепяха етикети на хората.
Не, не съм забравил - това го имаше при социализма. Но го имаше и преди това, когато фашистите дори декорираха с жълти звезди част от българските граждани. Има го и при повторния ни капитализъм като любим похват на демократите. Едва в последно време мога да вървя спокойно по улиците. През всичките ми години в политиката, особено в първите най-диви, всяко мое появяване на публично място бе съпътствано със заплахи, гарнирани с викове „Комунист!“ и „Ченге!“ А в социалните мрежи и до днес, вместо да ми опонират по същество, ме кичат с такива квалификации. Хич не ги вълнува, че не съм имал нищо общо с Държавна сигурност и това е доказано неколкократно от съответната комисия. Подминават и факта, че през 1982 г., когато Горбачов го нямаше даже, отказах да премина на работа в БКП и за назидание бях уволнен. За тях това не е важно, а може би е и неудобно за споменаване, защото милите критикари на тоталитаризма тогава са градили партийна кариера или пък са били най-долни доносници. Сигурно затова не се впечатляват как си се държал в онова време, а те поставят под общ знаменател, пришиват те към вече изхабените от употреба клишета.
Ето, това е лепене на етикети! При Васил Терзиев етикиране няма. Той е реален, а не измислен, наследник на хора от ЦК на БКП и от ДС. Това, разбира се, не е негов грях. Но би било грях за онези, които ще гласуват за него, след като години наред се пъчеха със своя антикомунизъм. Ще могат ли столичните десни да се самоуважават след балотажа? Може би не, тъй като тръгне ли се веднъж по пътя на себеотричането, връщане няма. А може би да, защото е твърде вероятно да потърсят душевно равновесие, прегръщайки максимата „Кръгом и пак напред!“
Иво Атанасов
