ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Представляват ли ядреното споразумение и изненадващата размяна на затворници между САЩ и Иран еднократна дипломатическа инициатива или са начало на реална промяна на статуквото? Прекъсването на връзките между Вашингтон и Техеран настъпи преди 35 години заради взимането на повече от 60 щатски дипломати за заложници в американското посолство след Ислямската революция.
Възможно ли е Големият сатана (бел.ред. – епитет за САЩ, измислен от Аятолах Хомейни, използван в редица официални позиции на Иран) и една от опорите в Оста на злото (бел.ред. – определение за Иран на Джордж Буш-младши) наистина да се сближават? Според повечето експерти формалното възстановяване на дипломатическите връзки все още е далеч, а сегашният прогрес е крехък, но Вашингтон изглежда готов да стигне далеч по пътя на дипломацията. „Вярваме, че трябва да проверим дали е възможно да има сътрудничество или поне конструктивен диалог”, заяви висш ръководител в американската администрация пред репортери.
В събота Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/ потвърди, че Иран вече не разработва ядрено оръжие. В резултат на това САЩ и ЕС вдигнаха най-тежките икономически санкции върху ислямската република. В същото време, Техеран и Вашингтон изненадващо обявиха, че са постигнали споразумение за размяна на две групи затворници. „През последните две години успяхме да разширим дипломатическото сътрудничество с Иран повече, отколкото за целия период от 1979 г. насам,” допълни американският представител. Щатските дипломати настояват, въпреки насрещния скептицизъм, че двата пробива са напълно независим един от друг. Ядреното споразумение с Иран дойде в резултат на години внимателни преговори между Техеран и П5+1 – постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (Франция, Великобритания, САЩ, Русия и Китай) и Германия. Размяната на затворници пък се дължи на 14 месеца тайни преговори между американски пратеници, ирански дипломати и разузнавателни служби.
Общият поглед върху инициативите буди спекулациите, че президентът Барак Обама възстановява американските мрежи на влияние в Близкия изток, за да прекрати десетилетни вражди. Стоплянето на отношенията с Иран ще улесни разрешаването на кризите в Ирак, Сирия и Йемен, въпреки че нарушава спокойствието на традиционните американски съюзници Израел и Саудитска Арабия. „Отговорът „Иран” е дълбоко вграден в софтуера на Обама”, заяви за АФП Джоузеф Бахут, изследовател на Близкия изток от Института за международен мир „Карнеги”. „Неговият екип смята, че Иран е естествен бъдещ партньор”, допълни той. Ако утихне напрежението между шиитската ислямска република и сунитските монархии в Персийския залив, то конфликтите, които противопоставят финансирани от тях протежета, могат да бъдат разрешени. „Мисля че през времето показахме, че настойчивата дипломация може да даде добри резултати”, защити подхода представителят на администрацията на Обама.
Следващият тест за това дали Иран ще продължи да приветства амбициите на САЩ ще бъдат международните преговори за Сирия, които ще продължат по-късно този месец. Иран и ливанските им съюзници от „Хизбула” са сред ключовите поддръжници на режима на Башар Асад и представляват потенциална пречка в плановете на Вашингтон да свали президента от власт. В същото време Саудитска Арабия спонсорира опозиционни бунтовнически групи и недоволството на Рияд от смекчения тон на Обама към Иран може да влоши обстановката на мирните преговори. „Имаме съществени различия с Иран по сирийския въпрос и ще продължим да ги имаме”, допълни американският представител, който поиска да остане анонимен. Различията не се отнасят само до Сирия. Въпреки картината, която създават честите срещи на американския държавен секретар Джон Кери с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф, нищо конкретно не се е променило.
Двете страни все още нямат официални дипломатически връзки. Тълпите в Техеран все още скандират „Смърт за Америка”, а Иран все още е в американския списък на държави, които спонсорират тероризма. Времето, необходимо за промяна, може да не стигне. Привържениците на иранския президент-реформатор Хасан Рухани се надяват на парламентарно мнозинство след изборите следващия месец, което да позволи повече свобода за маневри около фундаменталистите. От друга страна, позицията на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, продължава да бъде ключова за бъдещо помиряване. При Обама крайният срок е далеч по-видим. Той ще напусне поста си след 1 година и ако кандидат на републиканците влезе в Белия дом, той или тя най-вероятно ще възстановят твърдия тон към Иран. „Обама може би е прав, но няма да стигне по-далеч”, смята Бахут. „До момента постигнатото е много и те ще се опитат да поддържат връзката дискретно, като любовници”, допълва експертът. Както американската администрация признава, няма да има драматично отваряне на американското посолство, като това в Хавана миналата година. Просто няма достатъчно време за това.
