ЩЕ СЕ ПОВТОРИ ЛИ ИСТОРИЯТА: Какво предстои по Конституция след изборите?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През тази седмица предстои конституирането на новоизбраното 52-ро Народно събрание. За трети път при действието на Конституцията на Република България от юли 1991 г. вотът на избирателите предоставя на една политическа сила абсолютно мнозинство от повече от половината от депутатския състав. На езика на конституционната политика това означава мандат за самостоятелно управление.
Първият път беше през 1994 г., когато в резултат от изборите, проведени на 18 декември, при 75,3% избирателна активност, БСП в коалиция с множество малки партии под наименованието "Демократична левица", спечели 2 258 212 гласа, с които получи 125 мандата в 37-то Народно събрание и излъчи самостоятелно правителство, оглавено от председателя на социалистите Жан Виденов.
Парламентът беше петпартиен - освен левицата, той включваше СДС с 69 депутати, Народен съюз на Анастасия Мозер и Стефан Савов - с 18 мандата, ДПС - с 15 и "Българският бизнес блок" (БББ) на Жорж Ганчев - с 13 депутати. Катастрофата на това управление, което гледаше повече към Евразия, отколкото към Европа, е добре известна.
След него предпочитанията на избирателите рязко отидоха в другата посока - даден бе мандат за самостоятелно управление на ОДС, водено от Иван Костов. На 19 април 1997 г. при избирателна активност от 62,4% ОДС спечели 2 223 714 гласа и получи 137 депутатски кресла. Парламентът отново беше петпартиен - освен ОДС, в него участваха "Демократичната левица" - с 58 депутати, "Обединението за национално спасение" (коалиция около ДПС) - 19, "Евролевицата" на Александър Томов - 14 и "Бизнесблокът" - с 12 мандата. Това управление обърна геополитическия курс в правилната посока, но затъна в мащабната корупция на "сините братовчеди" и също, като предходното, не успя да повтори мандата си.
Така на 17 юни 2001 г. при 67% избирателна активност беше избран този път четирипартиен парламент: НДСВ на ръба на абсолютното мнозинство със 120 депутати и 1 952 513 гласа, ОДС на Костов - с 51 депутати, БСП - с 48 и ДПС - с 21. Истината е, че в обществото имаше категоричен вот за абсолютно мнозинство и самостоятелно управление на движението, създадено от Симеон Сакскобургготски. Но среди, свързвани с отиващото си управление на ОДС, използваха непочтени похвати, за да излъжат гражданите с "имитиращи продукти" в изборната бюлетина - близо 4 процента от избирателите, почти 235 хиляди, които искаха да гласуват за оглавяваното от Симеон Сакскобургготски "Национално движение "Симеон Втори", бяха измамени и подадоха вот за менте формации, които нарочно носеха дублиращи наименования: коалиция "Симеон II" получи 3,44%, а "Национално обединение за цар Симеон Втори" - 1,7%.
Общото между всички досегашни случаи на абсолютно мнозинство, включително и това на НДСВ от 2001 г., което беше на ръба, е, че не успяха да повторят свое самостоятелно управление. След тях държавата навлезе в продължителен период на постепенно фрагментиране на вота, необходимост от конструиране на коалиционни мнозинства в парламента, които излъчваха повече или по-малко стабилни коалиционни правителства. Този коалиционен политически цикъл приключи с последните избори и сега българските граждани отново решиха да доверят властта на една политическа сила и нейния лидер.
Какво ще се случи от политическо гледище и дали съдбата на това абсолютно мнозинство ще е по-различна от предходните, предстои да видим. Ясно е обаче какво предстои от конституционно гледище.
На първото заседание на 52-то Народно събрание, което ще бъде свикано от президента Илияна Йотова през тази седмица, под ръководството на най-възрастния народен представител - в случая г-н Румен Миланов - народните представители ще положат устно конституционната клетва, което ще бъде удостоверено с подписването на клетвен лист. Ще бъдат приети процедурни правила за избирането на ръководството на парламента и този избор ще бъде осъществен.
По традиция, а и съобразно парламентарната "аритметика", мнозинството ще излъчи председателя на НС, а останалите парламентарни групи - по един заместник-председател. Ще бъдат формално регистрирани и парламентарните групи. Трябва да се знае, че всеки парламентарен правилник има действие само за срока на съответната легислатура и "умира" заедно с нея. С други думи, новоизбраният парламент ще приеме временни процедурни правила, а в парламентарната практика съществува и подходът с изрично решение да се придава временно действие на предходния правилник.
Оттам насетне започва формирането на временна комисия за изготвянето на нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за структуриране на постоянните комисии на парламента. Утвърден принцип на демократичния парламентаризъм е на опозиционните парламентарни групи да се предоставя ръководството на определен брой комисии, повече или по-малко съобразно тяхната електорална тежест.
В нашата парламентарна практика се наблюдават два подхода по този въпрос. При единия на опозицията се дават по-маловажни комисии, като например - комисията, която отговаря за жалбите и сигналите на гражданите, или за младежта и спорта и пр. Другият подход е на опозицията да бъде предоставено ръководството на комисии, които трябва да се заемат с невралгични и спорни в обществено-политически смисъл въпроси, с които мнозинството не иска да се нагърбва толкова пряко, а се стреми да има някакъв буфер. Такъв беше примерът на 39-то НС, когато мнозинството на НДСВ и ДПС даде ръководството на Комисията по вероизповеданията, която се очакваше да играе възлова роля при разглеждането на законопроектите по църковния въпрос и разколите в БПЦ и в мюсюлманското изповедание, на представител на бившата власт, който в продължение на години беше сред активните поддръжници на тези религиозни разколи.
Следващата важна конституционна процедура, която следва да бъде задвижена без излишно забавяне, е тази по чл. 99 от Конституцията. Президентът ще проведе консултации с парламентарните групи и ще възложи проучвателен мандат за съставянето на правителство на кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група на "Прогресивна България". В конкретната политическа ситуация и при наличието на еднопартийно мнозинство няма място за съмнение, че този проучвателен мандат ще приключи успешно, дори преди изтичането на предвидения седемдневен срок. На това основание предложението за министър-председател и за състав и структура на Министерския съвет ще бъде внесено от президента в Народното събрание.
Парламентарната фаза е решаващата. По силата на действащата конституционна уредба (чл. 84, т. 6 от КРБ) и тълкувателната практика на Конституционния съд в дейността на Народното събрание е установена практиката да се гласуват две решения.
С първото се избира министър-председателят, а с второто се приема структурата и персоналният състав на предложеното от него правителство. Следва да се има предвид, че второто решение - за структурата и състава - се гласува като цяло, en bloc, а не министър по министър. С приемането на тези две решения се осъществява конститутивната роля на парламента.
Встъпването в длъжност на членовете на Министерския съвет става с полагането на клетва пред Народното събрание, която по смисъл и съдържание е идентична с клетвата на народните представители. В политическите дебати понякога се поставя въпросът дали не е необходимо правителството да представи програма пред Народното събрание. Това е въпрос изцяло на политическа преценка за целесъобразност, принадлежаща на мнозинството, което е дало доверие на правителството. Дори и такава програма да не бъде представена при избирането или в определен срок след това, с полагането на клетвата избраният Министерски съвет встъпва в ефективното осъществяване на своите конституционни компетенции - да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
