ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Малко след като руският президент Владимир Путин обяви частично изтегляне на бойни сили от Сирия, доминираната от кюрди Партия Демократичен съюз (ПДС) обяви формиране на „федерална демократична система“ в трите кантона Африн, Кобане и Джазира.
ПДС нарича събирателно целия този район Рожава, или Западен Кюрдистан. Двете събития са свързани, като ПДС работи за създаване на факти, така че тя се намира в положение да играе роля в бъдещите решения за управлението в Сирия.
Демократичният федерализъм на ПДС е отражение на политическите виждания на нейния лидер, лежащият в затвор основател на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан. Въпреки че се сражава за кюрдска автономия ПДС, както и ПКК отхвърля идеята на национализма, обвинявайки възхода на нация-държава и създаването на модерната нация-държава за потискането на кюрдите. След сформирането си в Турция през 1978 г. ПКК в началото използва сила в опитите си за предизвикване на движение в посока независим Кюрдистан, преди групата да промени подхода си през 1999 г., приемайки понятието „демократичен федерализъм“ или автономия.
Целите на ПДС Като ПКК и ПДС не се застъпва за създаването на сирийски Кюрдистан сам по себе си, а вместо това настоява за един анархичен тип политическа система, в която вземането на решения се предоставя на верига от местните съвети.
Тази концепция е в основата на сегашния модел за управление на групата в Рожава, макар и с важни уговорки: ПДС изисква нейното въоръжено крило Отредите за народна защита (ОНЗ) да докажат сигурността в районите под неин контрол и настоява ръководството в Камишли, де факто столицата, да прави икономическата политика. Този подход е в противоречие с духа на автономията, зад който се твърди, че застава ПДС, но от друга страна отразява възприемането на опасностите от групата – а и историята на ПКК на битка и победа над всяка враждебна група, която отправя предизвикателства към районите, в които тя е доминираща.
От самото начало на управлението си в Рожава ПДС даде да се разбере, че възнамерява да прилага този политически модел. Откакто пое контрола в Африн, Кобане и Джазира през юли 2012 г. групировката изготви проект за конституция, проведе избори и назначи множество местни съвети, съпредседателствани по типичен за ПДС/ПКК начин от мъж и жена. Противоречиво, но ПДС поддържа връзка със сирийския режим. В Камишли режимът продължава да има присъствие, а събитията напоследък ясно показаха връзки между ПДС и Дамаск.
Продължаващите връзки на ПДС с режима подкопаха нейните връзки с повечето от арабските участници в опозицията срещу Асад. От своя страна групировката смята, че тази опозиция е твърде консервативна, че има близки връзки със сирийското разклонение на Ал Кайда – „Фронта Ал Нусра“, и има прекалено близки връзки с Турция – явният враг на ПКК. Групировката също така се стреми да се сдобие с международна легитимност, поради което инстинктивно отхвърля връзките си с ПКК, тъй като тази организация е сочена от повечето западни правителства и Турция като терористична.
ПДС без съмнение е групировка, която действа в рамките на Съюза на общностите в Кюрдистан (СОК), основан в средата на 2000 от ръководството на ПКК. През лятото на 2014 г. групировката успя да се сдобие с широко международно признаване, след като нейните милиции ОНЗ изиграха решаваща роля за спасяване на йезиди от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ). Международни връзки Особено САЩ създадоха тесни връзки с ПДС като групировката сега действа като авангард във войната срещу ИДИЛ в Сирия.
Русия също създаде контакти с групировката, първо разрешавайки на ПДС да открие представителство в Москва и след това чрез военно партньорство в района на Алепо. Приемането като цяло на ПДС за ключов играч в Сирия подри както международните, така и военните усилия на Турция за изолиране на групировката в средите на арабската опозиция в Сирия. Значението на Турция като дълговременен съюзник на САЩ и като подкрепяща голяма част от бунта срещу Асад в северните райони на Сирия позволи на Анкара да продължи да предотвратява включването на ПДС в сегашните мирни преговори в Женева.
Русия даде признаци за подкрепа на федерализиране на Сирия, въпреки отказа на Асад да мисли за политическото разделяне на страната. Изтеглянето на руски сили от Сирия е оценявано като засилващ се натиск от страна на Москва върху Асад за преговори за прекратяване на конфликта с представители на опозицията срещу Асад. Русия остави свои войски в Сирия, но новата й позиция може да е сигнал за промяна в обхвата на нейната мисия от оформяне на бойното поле към опит да използва военните си придобивки, за да преговаря за разрешаване на кризата по нейни условия.
ПДС е напълно наясно с това, поради което преследва собствените си самостоятелно обявени политически и военни интереси. САЩ подадоха сигнали, че няма да признаят кюрдска зона на самоуправление в Сирия.
В същото време американските военни изграждат две военновъздушни бази в контролираната от ПДС територия и представители на американското правителство се срещнаха с ключови лидери на ПДС в Камиши – което де факто е признаване на ПДС, което нейните водачи могат да използват. От самото начало на сирийския конфликт, ПДС преследва своите собствени самостоятелно декларирани интереси.
Последната декларация отразява този подход, подчертавайки и за в бъдеще, че ПДС ще продължи да преследва своите заявени намерение: създаването на федерална Сирия, в която ще има възможност да упражнява предпочитания от нея модел на управление. От гледна точка на ПДС тя има подкрепата на световната суперсила САЩ и на втора велика сила – Русия. Тя ще продължи да балансира между тези връзки, докато в същото време продължи напред със своите лични планове в Сирия – и в региона като цяло. / --------------- Аарон Щайн, сътрудник на Центъра за Близкия изток „Рафик Харири“ на Атлантическия съвет. Анализът е публикуван в телевизия „Ал Джазира“.
