ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има два типа мерки, които Турция планира за бежанците от Сирия. Ще се увеличи полицията по границите и ще има повече усилия за наказателно преследване на мрежите за прехвърляне на бежанци през границата. Държавата ще дава и повече възможности за легално включване в трудовия пазар. Това вече стана с прокарването на закона, според който сирийските бежанци ще могат легално да работят на територията на Турция. Това ще отвори пазара на труда, те ще имат по добри жизнени перспективи и това ще намали желанието им да емигрират.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ турският анализатор Синан Юлген -председател на „Центъра за икономически и външнополитически изследвания“ - независим тинк танк в Истанбул.
Специалистът е гост-експерт в Карнеги Брюксел и заема поредица от длъжности в турския дипломатически корпус, включително в Бюрото на ООН в Анкара; в Постоянното представителство на Турция в ЕС в Брюксел; и в турското посолство в Триполи. Той допълни, че Анкара лесно ще може да отчита, че харчи парите за нуждите на мигрантите, но акцентира върху важността на падането на визите за турски граждани.
Ако ЕС махне визите за турските граждани, това ще има определящо въздействие върху желанието и даже способността на Турция да спира потока от бежанци. Целият пакет от мерки може да се случи само в една среда на взаимно доверие.
Синан Юлген не очаква скорошно затопляне на отношенията между Турция и Русия, тъй като нито Путин, нито Ердоган имат желание да смекчат позициите си, а двете страни са и на абсолютно противоположни позиции по отношение на Русия. Той не изключва в Турция да има нови предсрочни избори заради желанието на Ердоган да получи абсолютно мнозинство в парламента, така че да въведе президентски режим като форма на изпълнителната власт:
Единственият начин това да бъде направено е да се поднови идеята за предсрочни избори и това може да се случи, ако правителството и Ердоган вярват, че с предсрочни избори могат да получат по-голям брой места в парламента. Социологическите изследвания показват, че това е вероятно.
Юлген е на мнение, че неоосманизмът е по-скоро елемент от вътрешната политика на Турция, отколкото на външната.
В крайна сметка, заради инициативите по анонсирането на османизма от 2011 г. насам, голяма част от тези инициативи се провалиха. Затова вече в Турция не се говори толкова много за тази нова османистка външнополитическа визия. Точно обратното – вече има усилия от страна на Анкара да преизчислят външната политика и да отстъпят назад от тази романтизирана версия на историята.
