ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дъщеричката ми Яница вече е на 3 месеца. Много й се радвам, но и никога няма да забравя на какво унижение бях подложена, когато я раждах. Колко грубост се стовари върху мен, докато адски се мъчех да стана майка. С мъжа ми често оприличаваме „грижите” към жените в нашите родилни зали като филми на Хичкок. Разбирам, че екипите са слабо платени и всяко раждане за тях е просто обикновен работен ден. Но за мен това беше най-важният ден в живота ми. Затова няма да простя на д-р В.З., която грубо ме нападаше при всеки стон от болка. Нито на циничната акушерка К.К.,с навита на ролки коса, която решаваше кръстословица зад вратата на предродилното. Когато вече не издържах от болка, направо ми викаше да си затварям устата, а после ми се тръшна върху корема да излезе по-бързо бебето. Слава Богу и двете с Яница сме живи и здрави. Но ще помня този както прекрасен, така и черен ден. С лоши мисли за споменатите две жени.
Мануела Райчева, Пловдив
