ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво свърза Борислав Сандов, Тома Белев и другите знайни и незнайни „герои“ на зелените идеи?
Повече от 20 години в България целенасочено и настъпателно се води истинска война срещу въглищната енергетика, развитието на туризма и ски спорта. В тази битка са включени огромни финансови ресурси и куп много интересни менстрийм личности. Арсеналът на използваните методи е изключително разнообразен и се допълва при всяка възможност и ситуация. За атаките се използват не само така наречените граждански зелени неправителствени организации, но отдавна и органите на българската държавна власт. Любопитен и много занимателен е пътят, по който те възникват и се развиват.
Началото им започва в средата на 90-те години. Великата „Екогласност“ от преди промените и борците за чист въздух в Русе, сред които проф. Христо Смоленов или великата Нешка Робева, бързо са пратени в забрава, защото явно не стават за операциите, които предстоят, и са известни с истинските си граждански позиции. На преден план излизат хора, които през соц-а са се крили като мишлета, но изведнъж стават борци срещу статуквото. Или най-точно казано на мястото на тези, които бутат тоталитаризма, идват тези, които ще трябва да проведат зеления погром над българската икономика.
Безсребърниците, са заменени от „сребърници“.
Матрицата, по която се изграждат родните зелени НПО-та, е спусната от Световния фонд за дивата природа (WWF), а те я адаптират към нашите условия, което означава още по-арогантна и рекетьорска „зелена политика“ по балкански.
Според медийни разследвания през 1961 година основните донори на зелените мафиоти са най-големите замърсители на света, а именно най-големите петролни компании.
Мрежата на НПО в България, препитаваща се покрай измислени зелени акции, бърдо нараства до около 30 и продължава да расте в почти геометрична прогресия. Собствеността на всички е преплетена в малък и ограничен кръг от хора на базата на семейно-приятелски връзки и зависимости. Зелените НПО-та са групирани в коалиция „За да остане природа в България“. Въпросното обединение дълго няма съдебна регистрация и явно ръководство, но поради агресивното му поведение държавните институции се съобразяват с него.
Началото на активната дейност на зелените НПО-та у нас съвпада с назначаването през 1999 година на небезизвестния Тома Белев за директор на Природен парк Витоша. Израстването на амбициозния кърджалия, завършил Лесотехническия институт, се дължи основно на подкрепата на някогашната русенска депутатка от СДС Свободка Стефанова, тогава председател на Комисията по околна среда в парламента.
Това е и времето, когато има вълна от учредяване на неправителствени организации - емблематични са „Зелени Балкани“ с доскоро председател на управителния съвет Тома Белев, фондация „Българско дружество за защита на птиците“, швейцарско-българската фондация „Биоразнообразие“ на Петко Цветков и други.
Списъкът продължава с Института за зелена политика на Петко Ковачев (деен участник в управлението на зелената енергетика, член на Комитета по наблюдение на изграждането на АМ „Струма“, назначен с протекции на президента Росен Плевнелиев). Следва Сдружение за дива природа „Балкани“, създадено от друг активист на „Зелените“ - Андрей Ковачев, чиято жена Катерина Раковска е във WWF и Дунавско-Карпатската програма. Като представител на швейцарския фонд Раковска е назначена в Комитета по наблюдение на разпределението на средствата по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година. Тоест и от нейния глас зависи европейското финансиране на организацията на мъжа й. Такова вече е правено за предходния период 2007-2013. Въпросът е защо Министерството на околната среда и водите допуска човек на чуждестранна бизнес организация със седалище в държава извън ЕС да разпределя европейски средства у нас.
В редиците на „природозащитниците“ е и Симеон Марин, син на бившия вицепрезидент Ангел Марин (2002- 2012), създател на „Зелени Балкани“ - организацията, която получи 9 милиона лева през 2007 и 2008 година, за да картира зоните в мрежата „Натура 2000“.Скандален е случаят с Асоциацията на парковете в България. Тя е учредена през 2003 година от дирекциите на 11-те държавни природни парка. Преди да стане част от управляващите, много дълго време председател на Управителния съвет е все същият Тома Белев, като до 2014 г. общо събрание не е свиквано, въпреки че според устава това трябва да се случва на всеки пет години.
Друг интересен факт е, че в Агенцията по вписванията в 21 страници са изброени имотите, закупени от асоциацията. Става въпрос за земи и гори из цяла България. В противоречие на устава председателят Белев включва допълнително голям брой физически лица в УС на АПБ. По този начин елиминира държавата от законното й участие.
В момента във властта са вече днешният депутат от "Продължаваме промяната" Александър Дунчев, бивш служител на Тома Белев в ПП Витоша, и подчинен на жената на Белев във WWF, както и Любомир Костадинов, създател на гражданската група „За Витоша“ и също работещ във WWF. В този отбор е и Андрей Ралев, ковчежник на зелените партийни формации, изпълняващ швейцарска програма „Прозрачни планини“, на стойност няколкостотин хиляди франка, също работил във WWF.
Друга швейцарска програма - „Зелени закони“, пак на стойност няколкостотин хиляди франка, се е изпълнявала лично от Тома Белев и Андрей Ковачев. В този кръг е включен и Борислав Сандов, бивш съпредседател на партия „Зелените“,настоящ съпредседател на партия „Зелено движение“ и вицепремиер по климата. Същият Борислав Сандов, който след парламентарните избори през 2014 г, когато формацията му събра едва 0,6%, подава оставка, но днес отново е на бял кон и раздава зеленото правосъдие от висините на държавната власт.
Изброените до тук физически лица, организации и техни протежета овладяха тотално ръководството на МОСВ и се назначиха в редица държавни органи и институции, основно в Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието. Включени са във всевъзможни комитети и съвети, разпределящи европейските средства за екология и опазване на околната среда.
Всъщност зелените у нас никога не са били „вън от властта“, никога не са били „опозиция“, те винаги са били част от задкулисни кръгове, преразпределящи огромни финансови потоци, които имат една единствена цел- разгром на българската енергетика и разгром на българския туризъм в угода на собствени, олигархични и чуждестранни интереси.
