„Страшния” съд обслужва властта

Който не кляка пред управниците, да търси правата си в странство

Виден български адвокат нарече нашия  Специализиран наказателен съд „Страшния” съд. За да обърне внимание на обществеността , че в тази нова институция системно пращат обвинени , за да ги сплашат. Не за престъпни деяния, а за неподчинение на властимащите. Справедливият съд не се намира в България. Единият е в Страсбург – там хиляди българи потърсиха справедливост и вече я получиха. Другият е в Люксембург - към него се обръщат български организации и печелят делата. Общинарите от Гълъбово, единадесет на брой ( половината   обвинени, че създали „организирана престъпна група”) вече тръгнаха по пътя към обетованата територия на  справедливостта. Бях с тях в Брюксел, където се проведоха първите консултации с евродепутати, експерти и правозащитници. Невероятно големи са шансовете, които  предоставя членството в ЕС на всеки несправедливо обвинен българин да защити своята чест и достойнство. Съществува една мантра, с която залъгват всеки нашенец, дръзнал да се жали в Страсбург и Люксембург - да чака окончателна присъда в България и после да стартира процедурата. На теориятози съвет е  правилен и щеше да бъде полезен, ако у нас имаше правосъдие. Но такова от много години няма, затова всеки несправедливо обвинен още в началото на процеса трябва да вземе предпазни мерки Гълъбовският казус е една поука за тези, които окончателно са загубили доверие в българската правосъдна система и са готови да отстояват интересите си докрай. Ето и най-важните аргументи: - „Страшния” съд е некоституционен и неевропейски. След като досъдебното производство срещу наклеветените общинари от Гълъбово се провали, а на първа инстанция съдията прекрати делото, по поръчка на изпълнителната власт образуваха второ - в „Страшния” съд. С което се наруши конституционната и европейската норма, че съдебната система е независима от изпълнителната. В случая пред „Страшния” съд са изправени не корумпирани политици, мафиоти с международна известност, трафиканти на наркотици и перачи на пари (каквато е препоръката на ЕС), а редови служители от малка община. Проверките на Сметната палата през годините на следствените и съдебните действия не са доказали нито едно нарушение на счетоводните и административни правила в общината. И въпреки това стряскащата формулировка: „организирана престъпна група” стои в обвинителния акт от 200 страници. Което значи, че с делото се преследват други цели. Не просто поръчкови, а политически процеси е приел да води Специализираният /”Страшния”/ съд. Което значи, че властта се саморазправя с политическите си опоненти. С какво гълъбовци са разгневили силните на деня? Първо, с това, че са отказали  да подарят недвижими имоти на чуждестранни и български инвеститори; второ, защото са си избрали с огромно мнозиноство кмет, който е отказал да води листата на ГЕРБ. Такъв е обективният прочит на ситуацията. Такава ще е и окончателната преценка на справедливия съд в Европа, стигне ли се дотам в процедурата. Отгоре на всичко „Страшният съд” е антихуманен. В това се убедиха членовете на  Комитета за защита на местните общности от България, Германия и Белгия, които следят казуса „Властта срещу Гълъбово”. Как иначе може да се окачестви решението на съдията, да застави всички обвинени да изслушат прави, в продължение на 3 дни, пледоарията на прокурора (сред обвинените има болни и възрастни хора!). Или отношението на същия магистрат към онзи обвинен вдовец, който е и майка и баща на осиновеното си момче, но е принуден читирикратно всяка седмица да го изоставя.  Или пък полицейското показно недоверие към една от обвинените жени, постъпила с кръвоизлив в болницата и пренебрегването на лекарската епикриза... „Страшният” съд е и бутафорен. Цялата тази натруфеност с лъскавите сгради, привикването на армия от свидетели (над 150), многобройни вещи лица, десетки насрочени и/или отменени заседания в разгара на приключване на финансовата година и други евтини, провинциални номера за сплашване щяха да бъдат смешни, ако процесът беше някаква възстановка. Но той не е. Затова някой трябва да потърси сметка на режисьорите и изпълнителите на процеса: -Потрошени са над 2 млн. лева държавни пари, за да се скалъпи едно показно дело, без то да е в юридикцията на Специализирания съд. Свидетели  са притискани, за да променят показанията си,прокурорът не е подбран съгласно принципа на случайността. Още: вещи лица са принуждавани да променят заключенията си. Тези и други процедурни нарушения бяха представени в Брюксел от Комитета за защита на местните общности. Делото в „Страшния” съд ще мине. И в крайна сметка ще бъде спечелено от местната общност, не от самозабравилите се властници. Няма обаче кой да върне на гълъбовци изгубеното време, както и съсипаните нерви и похабеното здраве. И за да не се повтарят в бъдеще подобни поръчкови и репресивни съдебни процеси, крайно време е със закон да се постанови: „Всеки прокурор и съдия, които са потъпкали правилата за работа на гилдията и правната етика, да бъдат персонално лишавани от правото да упражняват професията”. Както това се случва при лекари, психиатри, занаятчии, опозорили себе си и съсловието, към което принадлежат.    Коментарът е публикуван във в. "Ретро".