Вход
София
Времето в София 25 o C

„Шалом”: Маршът в чест на ген. Луков поругава жертвите на Холокоста

„Шалом”: Маршът в чест на ген. Луков поругава жертвите на Холокоста

на 11.02.2014
1443
11
„Шалом”: Маршът в чест на ген. Луков поругава жертвите на Холокоста
Автор: ПИК
11.02.2014
11
1443

Организацията на евреите у нас "Шалом" възразява остро срещу планирания за 15 февруари "Луков марш", съобщава БНР. Тази проява се организира от 2003-та насам в памет на генерал Христо Луков - лидер на Съюза на българските национални легиони, смятан за проводник на антисемитски идеи. Провеждането на марша ще бъде демонстрация на неонацистки и ксенофобски идеи, заявиха от "Шалом" на дискусия за рисковете от омразата в българското общество. Домакин на тази дискусия беше медийният център на Българското национално радио.

Според "Шалом" в събота "Луков марш" може да провокира омраза, етническо, религиозно и расово противопоставяне. Ежегодното припомняне на политическата роля на генерал Христо Луков е демонстрация и пропаганда на пронацистки и ксенофобски идеи, поругаване паметта на милионите жертви на Холокоста и отричане на репресиите и униженията, на които са били подложени българските евреи, пише в позицията на "Шалом". В днешната дискусия се включи и израелският посланик в България Шалука Мисара.

Идеите за омраза и антисемитизъм са проявени винаги от личен интерес и от лични идеологии, които пропагандират тези идеи, и за собствени лични цели”, заяви Мисара.

Не на "Луковия марш" каза и професор Искра Баева, участваща в дискусията като представител на Отечествения съюз.

Успокоението за толерантността на българите в миналото малко ще ни помогне, ако нашата държава в бъдеще бъде разкъсана от омраза между различни групи не само етнически, религиозни, а дори и политическите страсти.

Според журналиста от БНР Петър Волгин, омразата вече не е етническа, а политическа:

Всеки един опонент, който е на различно мнение от говорещия, бива заклеймяван, бива обявяван за враг, за комунист, за предател, за служител на ДС и така нататък.

В декларация лидерът на ДПС Лютви Местан призова компетентните институции, в това число и Столичната община, да не допуснат провеждане на "Луков марш". Столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че юристите на общината ще дадат мнение до края на седмицата.

Сподели:
Напиши коментар »
(11)
1
ген Луков е геройски убит, нищожество и чревяк
2
Този Шалука - Милука , изобщо не е посланик на Израел у нас. Чакай и да питам, ало , Моше, защо не признавате ролята на др.Живков в освобождаването на евреите у нас. Др. Сергей Давидович Станишев ви се сърди ......
3
Анти българската организация шалом трябва да се забрани да действа на наша територия!
4
Той бил фашист. Убит е от комунистите. Нормално. И сега има фашисти и комунисти, да вземат да се избият помежду си ли ? Да му се отдаде почит по друг начин, а не с тържествен марш, не заради това какво са казали евреите. Майната им на тях. Макар и фашист той е направил много за българската армия и за България. Предлагам днешните фашисти (деца на бивщи комунисти) да почетат паметта на генерал Луков с едногодишно мълчание. Господ да прости генерала !
5
ще участвам, така се защитава Българщината, която държават подритва по улицата. Искаме си България Обратно!!!
6
10. Изследванията на Пол Расиние Най-важния принос в непредубеденото изследване на въпроса по „организиране унищожението на евреите“ се явява трудът на френския историк Пол Расиние, посветил на това благородно дело двадесет години от своя живот. От 1933 до 1943 година Расиние е професор по история в колежа на Белфорт. За участие в Съпротивата той е арестуван през октомври 1943 година и интерниран в концлагерите Дор и Бухенвалд. В края на войната, в Бухенвалд той заболява от тиф, от което така влошава своето здраве, че не може да се върне към преподавателска дейност. За своето участие в Съпротивата е награден с медал, също така се е кандидатирал и е избран в парламента. Неговата парламентарна дейност е след идването на комунистите на власт. След това Расиние пристъпва към историческо изследване на твърденията за „масовото унищожение на евреите от немците“. Най-важни от неговите работи са книгите „Лъжата на Одисей“, Париж, 1949 г., в която той прави описание на условията в лагерите на основание на личния си опит и „Ulusse trahi par les Siekns“, 1960 г., в която продължава своето правдиво описание на концлагерите. Неговото монументално изследване завършва с други две книги — „Истинският процес срещу Айхман“, 1962 г. и „Драмата на европейските евреи“, 1964 г., в които Расиние публикува статистически анализ, опровергаващ легендата за „масовото унищожение“ и разкрива машинациите с исторически изследвания, които се провеждат за създаване на тази легенда. В последния си труд той също така анализира политическата и финансова заинтересованост на Израел и комунистическите страни от легендата за немските жестокости. За съжаление тези трудове са малко известни на европейския читател. Тези, за които е изгодна легендата за масовото изтребление на евреите имат голямо влияние в издателския бизнес и те всячески възпрепятстват разпространението на подобни книги. Книгите на Расиние са отпечатани от малки издателства в САЩ независими от влиянието на някои определени политически кръгове, но могат да се закупят само по пощата. Разследванията на Расиние сериозно разклащат мита за това, че немците планирали масово унищожение на евреите. Той пише за това как историческата истина е обгърната в мъглата на пропагандата. Неговите изследвания демонстрират факта, че ако ние отхвърлим недомлъвките, изкривяванията и лъжите, то ще видим, че броят на евреите, загинали по време на Втората световна война даже и не се доближава към тези прословути шест милиона. Да, евреи са загинали, както са загинали и хора от много други националности, но еврейската трагедия не е нещо изключително, а само част от голямата трагедия на Европа. Професор Расиние извършва пътуване до Западна Германия през пролетта на 1960 година, където той изнася лекции, разказвайки за своите изследвания. Той говори за неизбежното изплуване на историческата истина на арената на живота и призовава немците да се борят за тази историческа истина и да отхвърлят от своите плещи бремето на неоправданите обвинения. Машинациите с „газовите камери“: Професор Расиние назовава своята първа книга „Лъжата на Одисей“, правейки паралел със ситуацията, когато пътешественикът след завръщането си разказва небивалици. В тази книга той анализира историите за масово унищожение, чийто брой се увеличава най-вече след края на войната. Една от тях е книгата на Давид Росет „Другото царство“, Ню Йорк, 1947 г. В нея се твърди, че в Бухенвалд уж съществували газови камери. Расиние е бил затворник в Бухенвалд и доказва колко несъстоятелни са писанията на автора. Той също така анализира и Абе Жан Пол Ренард, автор на книгата „Вериги и светлина“ като директно му задава въпроса как е възможно да твърди, че в Бухенвалд е имало газови камери. Ренард отговаря, че е чул това от други и затова решил да се представи за очевидец, написал книга и представил всичко като лично преживяване. Расиние проанализира твърдението в книгата на Дениз Дюфорнер „Равенсбрюк — лагерът на смъртта за жени“, Лондон, 1948 г. и отново открива, че авторът не разполага с никакви доказателства за съществуващото в Равенсбрюк, освен слуховете, които, както казва Шарлота Борман, разпространявали комунистите. Подобни разследвания са правени и с книгата на Филип Фридман „Това беше Аушвиц“, 1948 г. Същото е направено и с книгата на Е. Когон „Теория и практика на Ада“, 1950 г. Расиние изяснява, че нито един от двамата автори никога не е виждал газова камера. Доказателството на Когон е такова — затворничката Янда Вайс му казала малко преди смъртта си, че уж е виждала със собствените си очи газова камера. Расиние взема интервю от Бенедикт Каутски, автор на книгата „Teufel und Verbammte“, който заявява, че милиони евреи са били убити в Аушвиц. Оказва се, че самият Каутски никога не е виждал газова камера и че всичко е разказ основан само на слухове. „Приз“ за литература по въпросите на масовото унищожение Расиние присъжда на Миклош Нисли за неговата книга „Доктор в Аушвиц“, в която фалшификацията на фактите, явните противоречия и безсрамните лъжи доказват, че авторът пише за места, по които самият той не е бил никога. Съгласно този „доктор от Аушвиц“, 25 000 жертви умирали всеки ден в продължение на четири години и половина. При такива темпове, това би означавало 41 милиона жертви в края на войната и то само в Аушвиц (!), тоест два и половина пъти повече от всички евреи на света! А когато Расиние се опитал да узнае кой е бил странния „очевидец“, получил следния отговор: „Той умря малко преди публикацията на тази книга“. Расиние е убеден, че такъв свидетел въобще не е съществувал. След войната професорът обхожда цяла Европа в опити да намери някой, който е виждал газова камера, но неговите усилия са обречени на неуспех. Той не открива такъв свидетел. Оказва се, че нито един от авторите на многочислените книги, описващи в детайли това, как немците са убили милиони евреи, не е виждал газова камера и не може да представи някой, който е виждал. Бившите затворници — такива като Каутски, Ренард, Когон, са използвали в своите писания, не това, което са виждали, а каквото са „слушали“, разбира се, от „надеждни източници“, които, както се оказва са вече мъртви. Най-важното заключение от работата на Расиние касае „газовите камери“. То показва, че историята за това е явна лъжа. Разследванията, проведени на териториите на концлагерите показват, че газови камери не е имало нито в Бухенвалд, нито в Берген-Белзен, нито в Равенсбрюк, нито в Дахау, нито в Маутхаузен — нито в един от лагерите на територията на Германия или Австрия. Този факт, както ние вече споменахме, е потвърден от С. Пинтер от Военния департамент на САЩ и е признат официално от Института за съвременна история на Мюнхен. Въпреки това, на съда срещу Айхман бил представен „свидетел“, който потвърдил, че той е виждал как затворници са били водени към газова камера в лагера Берген-Белзен. Що се касае за концлагерите на територията на Полша, Расиние доказва, че единствените „доказателства“ за съществуването на газови камери в Треблинка, Челмно, Майданек, Собибор — това са показанията на Курт Херщайн. Отначало той твърди, че 40 милиона евреи са били убити в концлагерите по време на войната. След това намалява цифрата до 25 милиона. В следващите показания той отново намалява „броя на жертвите“. Тези „документи“ са до такава степен лъжливи, че даже не са приети на Нюрнбергския процес в качеството на показания, въпреки, че те продължили да се разпространяват в три различни варианта, един в училищата на Германия, два други на френски език. Немската версия се използва като „показания“ на съда срещу Айхман през 1961 година. В подкрепа на своите заключения професор Расиние представя изказванията на доктор Кубови, директор на Световния център на еврейската документация, направени в списанието „La Terre Retrouvee“ в броя от 15 декември 1960 година, където той признава, че не съществува нито една заповед от Хитлер, Химлер или Гьоринг за убийства на евреи. Професор Расиние използва детайлен статистически анализ и доказва пълната несъстоятелност на посочената цифра от шест милиона убити евреи. Той показва как тази цифра е била изфабрикувана по пътя на завишаването, от една страна — на броя на евреите, живеещи в Европа, игнорирайки емиграцията и евакуацията, и от друга страна — броя на евреите останали в Европа след 1945 година. Този трик е използван от Световния конгрес на евреите, а също така и от други „изследователи“. Расиние също така отрича писмените и устните „показания“ за лагерите, дадени от „свидетели“ от типа на тези, които пишат книги за масови убийства в лагерите. Той привежда пример с лагера Дахау, където отначало се твърдеше, че са загинали 238 000 евреи, докато през 1962 година епископът на Мюнхен Нойхауселер казва в речта си на церемония в Дахау, че само 30 000 са умрели от 200 000 и че там е имало и интернирани. Впоследствие тази цифра е намалена още повече. Расиние твърди, че показанията, дадени от бивши немски офицери, като Хес, Хетл, Вислицени, Хелригер и други, са съвършено неправдоподобни и не заслужават доверие. Не трябва да се забравя при какви условия са давани тези „показания“. Тези хора буквално са били „изстисквани“ за подобни „признания“, те са заплашвани със смърт. Обвинението на съда в Йерусалим е било отслабено именно поради неговия основен мотив, че шест милиона евреи са били унищожени в газовите камери. В края на войната, в състоянието на разруха и хаос, тази цифра е била приета за достоверна, но впоследствие са открити много документи, предприети са множество разследвания, които показват, че даже и да отчетем факта, че евреите са били преследвани от режима на Хитлер, числото на жертвите никак не може да бъде шест милиона. Професор Расиние извършва статистически анализ на еврейското население и стига до извода, че броят на евреите, загинали по време на Втората Световна Война не може да превиши 1 200 000 и съобщава, че тази цифра е приета от Световния център по съвременна еврейска документация в Париж. Обаче Расиние счита, че даже тази цифра е завишена и обръща внимание на цифрата дадена от еврейския статистик Раул Хилберг. Но въпреки това, както казва Расиние, Израел продължава да иска компенсация за тези шест милиона, по 5 000 марки за всяка жертва! Такъв е договорът подписан от Аденауер. А Германия, също така изплаща финансова компенсация според индивидуално искане от тези, чийто труд е бил използван по време на войната принудително. Заплащането на този труд до 1995 година надхвърля сто милиона марки. Емиграцията беше най-планираното „окончателно решение“: Професор Расиние потвърждава, че правителството на Хитлер никога не е преследвало други политически цели освен емиграцията на евреите. Той разказва, че след приемането на расовите закони в Германия през септември 1935 година, Германия започва преговори с Англия за преместване на немските евреи в Палестина, на основание Балфурската декларация. Когато преговорите завършват безрезултатно, правителството на Хитлер се обръща с молба към други страни да приемат немските евреи, но получава отказ. Палестинският проект е възобновен през 1938 година, но отново пропада, тъй като Германия и Англия не могат да се разберат за финансовата страна по осъществяване на този проект. Въпреки тези трудности, Германия все пак успява да организира емиграция на евреите, основно в САЩ. Расиние пише за отказа и на Франция да участва в Мадагаскарския план в края на 1941 година. В доклад от 21 август 1942 година, Секретарят на Министерството на Външните Работи Лютер докладва, че преговорите с Франция в това направление могат да имат успех и описва разговорите, които се водят от юли до декември 1940 година, които са прекратени от Пиер Етиен Фландин. В течение на цялата 1941 година немците се надяват, че ще успеят да възобновят преговорите, като съответно ги финализират успешно. След началото на войната, евреите, които обявяват икономическа война на Германия още през 1933 година, са интернирани в концлагери и гета. Правителството на Хитлер продължава да се надява да се възобновят преговорите относно съдбата на евреите след края на войната. Заповедта за преместване на евреите на запад е дадена от Херинг и Хайдрих и това представлява прелюдия към „окончателното решение на еврейския въпрос“ — а именно тяхната емиграция след войната. За кого е изгодна легендата за шестте милиона? Професор Расиние анализира методите с чиято помощ легендата за масовото изтребление се използва за политически и финансови лесни печалби и доказва, че Съветският съюз работи в тази област в пълен унисон с Израел. Целият поток от литература за масово унищожение на хора, което уж е провеждано от хитлерова Германия, се появява след войната с помощта на две организации, чиито дейности са изключително синхронизирани. Едната от тях е „Комитетът по разследване на военните престъпления“ във Варшава, а другата „Световният център по съвременна еврейска документация“ в Париж и Тел Авив. И понеже, както Съветският съюз, така и Израел са заинтересувани от раздухване на пропагандата за заплаха от нацизъм, това се явява начин за отклонение на световното внимание от техните собствени дейности. Израел, в допълнение към политическите цели, има голяма материална заинтересуваност от мита за шестте милиона. В своята книга „Le Drame des Juils evropeen“, стр. 31, 39, Расиние пише: „Това е само един метод, с помощта на който Израел получава огромни репарации от Германия още от 1953 година. Обаче от юридическа гледна точка тези репарации нямат голяма законност, тъй като държавата Израел не е съществувала по време на войната и Германия не е можела да причини вреди на държава, която не съществува. Разбира се, че основанията за подобни репарации са доста съмнителни — колкото повече мъгла, колкото повече диви обвинения, толкова по-трудно човек може да се ориентира в ситуацията. Позволете ми да напомня, че Израел е основан през май 1948 година, а дотогава евреите са били граждани на други страни. За да се оценят размерите на тези лъжи, трябва само да се погледне как Германия плаща на Израел репарации за шест милиона убити евреи, но всъщност 80% от тези «шест милиона» се оказват, че не са умрели! В допълнение на това Германия продължава да плаща репарации даже след като човек подал молба за компенсации умре. Парите в такива случаи получават неговите наследници.“
7
ЦАРЯ НИ ГО УБИХА ЗАРАДИ ТЕЗИ АЛЧНИ НЕБЛАГОДАРНИЦИ,А НА ВСИЧКО ОТГОРЕ СИ ПРАВЯТ ФИНАНСОВИТЕ ПИРАМИДИ ТУК ГРАБЯТ НИ БЕЗОЧЛИВО ,А И С ЦЯЛАТА СИ АРОГАНТНОСТ ЩЕ НИ КАЗВАТ,КАКВО ДА ПРАВИМ В НАШАТА РОДИНА,АМИ ДА СИ ХОДЯТ В ТЯХНАТА.КОГА СТЕ ВИДЯЛИ ЕВРЕИН,АРМЕНЕЦ ДА РАБОТЯТ В СТРОИТЕЛСТВОТО,ПЪЛЕН АБСУРД ЗА ТЯХ,ТЕ ДОЛНА МАНДЖА НЕ ЯДАТ,САМО ТЪНКАТА ЧАСТ-ЗЛАТО,ПЛАТИНА,ДИАМАНТИ-ПЪК И КЪРВАВИ,ХИЧ НЕ ИМ ПУКА.ДА СИ ЗАТВАРЯТ ЧОВКИТЕ ИЛИ ДА СЕ ИЗМИТАТ ОТ БЪЛГАРИЯ ЛИЦЕМЕРИ ДОЛНИ.
8
Браво ваня,супер си
9
Браво ваня,супер си
10
НЕКА БЪДЕМ КОРЕКТНИ КЪМ ИСТОРИЯТА ! РЕФЕРЕНДУМЪТ "НЕ НА ТУРЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" СЕ ПОВДИГНА ОТ ПАРТИЯ "ВМРО" И ТЕЛЕВИЗИЯ "СКАТ" И СЕ СЪБИРАХА ПОДПИСИ. АЗ СЪЩО СЪМ СЪБИРАЛ ПОДПИСИ И СЪМ АГИТИРАЛ "НЕ ЗА ТУРЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ДОМ". ПОСПИСКАТА БЕШЕ НАД 330 000 И КУРВАТА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА НЕ Я ИЗВАДИ В ПРАЛАМЕНТА ДА СЕ ГЛАСУВА, ЗАЩОТО ДУПЕДАВЕЦЪТ БОЙКО БОРИСОВ СЕ НАДУПВАШЕ НА ЕРДОГАН И НЕ СЕ ЗНАЕ ЗАЩО ГО ПРАВЕШЕ ТОВА ? СЕГА ПАРТИЯ "ВМРО" Е В КОАЛИЗИЯ И ЯВНО ИМА СЪГЛАСУВАНОТ И НЯМАМЕ ПРАВО ДА ГИ ВИНИМ , АМИ ДА ГИ ПОДКРЕПИМ ! - Референдум за Турция в ЕС поиска „България без цензура“ - http://www.blitz.bg/news/article/250191 - ТАЗИ ТОЧКА Я ПОРДКРЕПЯМ, НО ДА ВНИМАВА НИКОЛАЙ БАРЕКОВ ДА НЕ СЕ НАДУПИ НА САЩ - ИЗРАЕЛСКИТЕ ГЪЗО-РЕЗИ И ДА ПРОДАВА БЪЛГАИЯ, КРЪВ ЩЕ СЕ ЛЕЕ, ТАКА ДА СЕ ЗНАЕ. МОЯТА ЗЕМЯ Е ОБРАБОТВАТ ПСЕТА И АКО СЪДА НЕ МИ ПРИСЪДИ ЩЕТИ - МАМЕНЦЕТО ЩЕ ВИ ЕБА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ! - ДОШЛО Е ВРЕМЕ ДА СЕ МРЕ ЗА ДЪРЖАВА И ЛИЧНОТО ! - А, КОЙТО Е СЪУЧАСТНИК В ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИ СЪЩО ЩЕ ЛЕГА ДА МРЕ С МЕН! - ИЛИ ЩЕ БЪДЕМ СВОБОДНИ С ОРЪЖИЕ В РЪЦЕ ИЛИ НЯМА ДА МРЕМ КАТО МАРЦИНИ! - ДА ЖИЕЕ БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ И ПАРТИЯ НАЦИОНАЛИСТИ ! - СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ - http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=2014&p=statiibg&title=%C4%EE+%C3%F0%E0%E6%E4%E0%ED%E8%ED%E0+%CC%C2%D0+%96+%EC%E8%ED%E8%F1%F2%FA%F0+%D6%E2%E5%F2%E5%EB%E8%ED+%C9%EE%ED%F7%E5%E2%FA+-+31.12.2014 - 12.02.2014 КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ
11
На чифутите ф остата
Вашето мнение
Код за сигурност:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Кой е най-одобряваният от вас партиен лидер?
архив

Из доклад на социалният министър:

Поредната пенсионна реформа не донесе резултати - количеството на пенсионерите в страната все още остава много високо.

няма нови новини
Днес: 169
hot
най-четени новини в момента
сега
3056
четат ПИК
сега
четат тази новина
ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Румен Петков с разкрития за кризите с "Олимпик" и Търговския регистър! Разобличи Нинова в нова лъжа (ОБНОВЕНА)
x
ЗВЕЗДИТЕ ГОВОРЯТ! Яжте люто и забравете за алкохола
x