ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Две костенурки приятелки вървели 50 години из пустинята. По едно време едната ритнала една пластмасова чаша и понечила да я вземе.
-За какво ти е тази чаша, то вода няма- разубедила я другата.
-Може да ожаднея- казала първата.
-Хайде сега и нея да мъкнем в тази жега- и оставили чашата.
След още 50 години стигнали оазис. Първата костенурка изпънала врат и понечила да пие от езерцето.
-Чакай. Толкова ли си проста, да пиеш без чаша- измрънкала втората.
-Ти ме разубеди да взема чашата, сега ти се върни да я вземеш.
-Добре- казала критикаря - но да не пиеш без мен.
-Няма - обещала първата.
Втората тръгнала и се изгубила зад зеленината. Чакала, чакала първата костенурка... Минали 50 години, приятелката й още я няма.
-Може да се е изгубила, може да е умряла- помислила си - Я да взема аз да пия.
Проточила врат да пие и в този момент от растителността изскочила друга и се разкрещяла:
-Ахаа, ако не си вярваме, изобщо да не тръгвам тогава!
