1 милион галфони ще гласуват за Бойковото магаре - и да е имал някакъв шанс ген. Радев, вече няма
Последвайте ни в Google News Showcase
Дяволът се смее, дами и господа! Първанов е преметнат. Корнелия Нинова го отхвърли като дребен рушвет. Нинова, която още се подпира на проходилката в голямата политика. И Първанов реве като шотландско пони: "Не мога да повярвам - вика. - Аз съм водил толкова преговори и с партийни, и с държавни фигури, но за първи път ми се случва това - да сме стигнали до края, да сме направили толкова компромиси и да ни отхвърлят в последния момент...".
Понякога и тарикатите носят вода на баламите. Не често, но се случва.
И така, бракът на БСП и АБВ се разпадна още пред олтара. Урочасахме ги – едни с надеждите си, други със завистта си... Доколкото разбирам, скарали са се кой кого да настъпи.
От изявлението на Нинова се разбира, че АБВ са искали да ги третират като равноправен партньор на БСП. И тя е едва ли не учудена от това нахалство. Бутиковата АБВ смее да претендира за равнопоставеност със Старата госпожа БСП! Да се чудиш глупава ли е, наивна ли е, или просто зле информирана. Интересно как ще реагира, ако й споделим, че искането за равнопоставеност с БСП е само първата крачка на Първанов. Президентът ще иска много повече. А най-точно – всичко. Единственото смекчаващо вината на Нинова обстоятелство е, че тя действа в условията на силна вътрешнопартийна турбуленция. И играта с Първанов реално й помогна да отклони напъните на Мая Манолова и групата около нея да се кандидатира.
Другата претенция на АБВ и Първанов, която възмущава Нинова, е искането им ген. Радев да се разглежда като равно отдалечен от двете партии кандидат. Или по-точно - равно приближен. В позакъснелите си откровения Нинова твърди, че още в началото на преговорите Първанов бил рекъл: „Аз съм го направил генерал!”. Което е вярно, но никой нотариус не би го заверил. По силата на статута си на президент цели два мандата Първанов е направил много хора генерали. На дузини ги произвеждаше. Между другото, направил е и премиера Борисов генерал и по тая логика и той би трябвало да му е задължен. Всъщност драмата не е само между БСП и АБВ, между Нинова и Първанов. Струва ми се, че има и трети участник – Борисов. В свойствения си енигматичен стил, с който обича да подсказва, че знае повече, отколкото знае, Татяна Дончева отказа да се присъедини към лявата коалиция с думите: „Мачът е продаден”. Тя, разбира се, не каза кой е продавачът, нито кой е купувачът. Затова се налага да направим екстраполации на база минало поведение.
Първо да напомним, че на президентските избори през 2006 г. Борисов не се кандидатира, въпреки че всички социолози единодушно му обещаваха победа. Ето как го обясни: „Най-важното да не се кандидатирам за президент беше, че с Георги Първанов съм работил прекрасно и се разбирах много добре като главен секретар на МВР. Той ми връчи пагоните за генерал-лейтенант. Е, мога ли да си изкривя душата после и да почна да говоря на избори против него?” (22.05.2007, „Стандарт”).
И още един симптоматичен факт. Когато през 2005 г. инициативен комитет издигна Борисов за кандидат за кмет на София, той заяви: „Отговор ще им дам утре, след срещата ми с президента Първанов, тъй като държа на неговото мнение и решение”. И решение?! И Борисов продължи и после да държи на неговото мнение и решение и двамата още дълго си работеха „прекрасно”. АБВ се включи дори в управленската коалиция около ГЕРБ, а Ивайло Калфин стана министър и вицепремиер. Е, понякога имаше и малки спречквания. Като по случая „Мишо Бирата”, когато Бойко издъни Първанов. Но беше въпрос на оцеляване, та нема място за сръдня. По-късно Борисов призна, че записът на разговора му с Танов е автентичен. Изтрити били само “нецензурни думи” по адрес на Първанов. Вероятно нещо такова: „Обещах на оня пидал Първанов…”. Той така си говори, но не влага лоши чувства.
Борисов уважаваше Първанов не само в личен план, а и като държавник: „Президентът Първанов направи няколко добри неща безспорно, които дори десен президент трудно би направил. Той подписа за НАТО, той подписа за ЕС предприсъединителния договор, той подписа за американските бази... Изигра ги абсолютно правилно и професионално темите, тежки теми, особено за човек, произлизащ от БСП” (Бойко Борисов, Би Ти Ви, „Тази сутрин”, 22.05.2006).
Обърнете внимание на глагола „изигра”. Много точно. При Първанов този глагол е структурообразуващ за личността. Той обича да си изиграва нещата. И това не е тайна за никого. В един от първите разговори между Корнелия Нинова и Първанов госпожата го попитала: „Ти да не вземеш да ни преметнеш. Играем до края нали?”. Самият Първанов го каза.
Но кой кого преметна в конкретния случай, не се наемам да посоча. Сигурно е само едно - че в този триъгълник, както във всеки любовен триъгълник, единият ъгъл е тъп.
Ако Първанов твърди, че има права върху кандидата ген. Радев по кариерни причини, Нинова също има своите основания. Първият по време е пръв по право, казвали древните. Социалистите претендират, че първи са го поканили. Макар че поканването много наподобява телефонните измами. Ген. Радев: „В края на юли получих изненадващо обаждане по телефона: “Добър ден. Казвам се Корнелия Нинова. Искам да говоря с вас. Вие сте номиниран за кандидат за президент от различни наши структури. Приемате ли?”. Това беше страшно изненадващо за мен… И казах, че ми трябва време... Дадох съгласие на г-жа Нинова по телефона на 2 август...”.
Винаги си вдигайте телефона! Никога не се знае кой ви звъни и с какво предложение. Нито ГЕРБ са си избрали кандидата още, нито РБ. АБВ също ще трябва да си потърси нов, от ДОСТ също се заканиха…
Друг препъникамък пред коалицията, който Нинова посочва, е за характера на коалицията. По думите й Румен Петков предлагал „стратегическо партньорство, което означава - и за парламентарните избори”. Внушението, че партньорството е стратегическо и целта е двете партии да управляват заедно държавата, създало брожение в БСП. Странното е, че отхвърляйки „стратегическото партньорство”, Нинова се цупи на АБВ, че на предстоящите частични общински избори имало места, където играела с ГЕРБ и РБ срещу кандидата на БСП. Нещо не се връзва. Дето се вика - ни го яде, ни на кучето го дава.
Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев осветлява от по-различен ъгъл стратегическия характер на споразумението. „Трябва да се върнем в миналото, когато АБВ се отдели от БСП. Разривът беше на икономическа, а не на политическа основа. И сега, и тогава ябълката на раздора беше кой да строи и кой да прибира комисионите от енергийните проекти на Големия шлем на Първанов. Ако са правили двете партии сметки да са заедно на тези избори, безспорно са разсъждавали и как да се преразпредели влиянието на различните корпоративни лобита, особено в енергетиката. Заговарянето на Борисов за възраждане на проектите от Големия шлем е довел до изостряне на противоречията…”.
Трудно е да се каже кои от изброените причини за разрива са реални и доколко. Но това, което е сигурно, е, че с този си акт двете партии направиха голям себап на Борисов и не само за предстоящите президентски избори, но и за бъдещите парламентарни. Сега наистина може да издигне магаре, което си иска магаре. Има един милион галфони, поне толкова бяха на предишните избори, които ще подкрепят това магаре, защото то е Бойковото магаре. И да е имал някакъв шанс ген. Радев като кандидат на обединената левица, вече няма. Всъщност тези шансове съвсем не бяха големи и е възможно именно осъзнаването на този факт от Нинова да я е накарал да се откаже от една изградена на тежки компромиси и непопулярна в някои среди на БСП коалиция с ренегатите.
Освен това, ако внимавате в картинката от последните няколко месеца, не може да не сте забелязали, че Борисов създаде перфектната идеологическа среда за кандидата си. То не е точно идеология, а механичен сбор от хрумки, базирани на очакванията на българите. Промени отношението си към Русия, реанимира, или поне се престори, руските енергийни проекти, категорично отхвърли идеите за Черноморска флотилия, насочена срещу Русия, позволи си антиевропейска риторика по повод бежанската криза и стана изразител на страховете ни… С една дума, свидетели сме на бърз аншлус на идеологическите територии на АБВ, БСП и другите проруски партии.
Сближаването с Турция, макар и да не е много популярно сред българския етнос, беше аргументирано с народополезни цели. Но то, освен това, отнема и част от външнополитическата „легитимност” на турските партии. Така че левите направиха подарък на Борисов, но и той си пусна фиша.
А десните, доколкото мога да преценя, може и да не му помагат, но се стараят поне да не пречат. Представителят на монолитната българска десница Радан Кънев ехидничи по повод левия развод: „Разпадът на левицата е пълен и необратим”. Като любител на народните умотворения добре съм подготвен за подобни случаи: присмял се хърбел на щърбел, кука на крива бука, крастав на келяв... Разделени на партии с единия крак във властта и партии с единия крак извън властта, Реформаторите са много далече от обща кандидатура. А ако се съди по номинираните, Борисов определено може отсега да ги пише в своя актив.
Всъщност, като препрочитам какво съм написал, нищо ново не съм ви казал. Всички обичат Борисов. Или поне всички му помагат. Получава се някакъв нечистоплътен политически сговор. Политическата класа и криещата се зад нея олигархия единодушно посочват ГЕРБ и Борисов за най-добрия представител на интересите им в момента.
Незабравимият Карл Маркс учеше, че рано или късно класите се организират в партии. У нас, както и друг път сме отбелязвали, стана обратно – партиите се организираха в класа. И сега сме 5% богати и 95% народ на различна степен на маргинализация.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Още коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
