10 решаващи дни за Радев. Ще предаде ли президентът родината, историята, езика и целостта й на Македония
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото на юни, след точно 10 дни, трябва да стане ясно ще започнат ли преговори за членство в ЕС на Северна Македония и Албания. Или заради нашето вето, породено от езика на омразата срещу българите и кражбата на историята ни, ще бъдат разделени.
Тези дни са решаващи за нацията, за съдбините на България и нейната цялост, за историческото ни бъдеще.
Решаващи са и за Румен Радев, обладаващ в момента цялата власт в държавата. Дали юмрукът, който стисна за метеж срещу демократичното правителство на Бойко Борисов преди година, ще опази родината ни от сепаратизма, териториалните и исторически претенции на войнстващите архикомунисти в Северна Македония?
Или верен на другарите си в Кремъл и тяхната политика към РСМ от 70 години насам, ще се превърне в синоним на Поп Кръстю, предател на родината?
Ето фактите дотук и опасностите, за които трябва да сме бдителни:
Румен Радев се срещна в рамките на два дни първо с американската посланичка Херо Мустафа, която не пропуска да подчертава привизите за солидарност с РСМ, после с посланика на Германия Кристоф Айххорн.
Днес в София накуп пристигнаха португалският външен министър Аугущо Сантуш Силва и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей. Целта на посещението не е тайна - спорът с РСМ. От Радев и правителството му ще се иска да одобрят преговорната рамка, за да стартира приема на Северна Македония в ЕС. Ще се срещнат с президента, премиера Стефан Янев и външния министър Светлан Стоев.
Едва ли е случайно, че идната седмица Радев и колегата му от РСМ Стево Пендаровски ще отдадат заедно почит пред делото на светите братя Кирил и Методий в Рим. Двете делегации ще пътуват заедно до Италианската република и на 27 май президентите Румен Радев и Стево Пендаровски ще положат цветя в базиликата "Санта Мария Маджоре". Там през IX век папа Адриан II благославя азбуката и написаните на нея книги, създадени от светите братя Кирил и Методий.
Знак ли е това, че им предаваме и авторството на писмеността ни?
В същото време в ЕС вече се обсъжда компромисно предложение за договорката между България и Северна Македония. По думите на дипломати обаче то не отговаря на рамковата позиция на България, приета от правителството и одобрена единодушно от парламента.
Основно, защото не съдържа гаранции за спирането на антибългарската кампания в Скопие, преследването на граждани на РСМ с българско самосъзнание и преустановяване на черния пиар срещу България в цяла Европа.
Натискът върху България е огромен. Не само по линия на НАТО, САЩ и ЕС, но дори на Балканите. Без да се съобразява с позицията на България като член на ЕС, имащ правото да налага вето, Германия ни извива ръцете, за да вкара Скопие в ЕС. Германски министри ни предупреждават, че проблеми в двустранните отношения не могат да блокират процеса на разширяване на ЕС, а хърватският президент Зоран Миланович си позволи още по-скандални нападки срещу страната ни и вкара интрига в ЕК: „Бих искал другите да кажат това, всички коментират в кулоарите и са отвратени“.
Безпрецедентно от устата на президент за друга, суверенна държава, а реакция от страна на Румен Радев все още няма.
В същото време за голяма част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “фашистки окупатор”. И така е от повече от 70 години, като медиите в РСМ не спират да ползват този синоним. Не са спазени и условията езикът да не се нарича македонски, а Скопие да признае българските основи на македонската идентичност.
Езикът на омразата към етническите българи в Република Северна Македония е факт: в учебниците по история там все още се говори за българите като "татари", "окупатори" и "фашисти". Официално българско малцинство няма.
Но най-опасното е, че никой дори не говори за това в безбройните изявления и позиции на различни фактори в ЕС и Западните Балкани в последните дни, покрай приближаването на крайния срок за старта на преговорите.
Българските евродепутати от БСП Елена Йончева и от ДБ Радан Кънев вече предадоха България в Брюксел, подкрепяйки приемането на "македонско малцинство" у нас. Същото направи и лидерът на ДБ Атанас Атанасов в интервю пред северномакедонски медии. Все лица, които представляват "новата власт" в предишния парламент и които подкрепят Радев.
Тяхната позиция ли ще заеме той?
Преди да получи цялата власт в България Румен Радев популистки заяви, че България тряба да е още по-твърда спрямо Северна Македония. През 2020-а, освен че поиска нов анекс към Договора за приятелство и добросъседство (2017) между София и Скопие, Радев заяви, че "нашите братя в Република Северна Македония трябва да станат членове на ЕС", ала след като положат усилия за "изкореняване за антибългарската реторика" и признаят "обективната историческа истина". И тук България трябва категорично да отстоява своите права“.
Сега отстояването на правата на България е само в неговите ръце.
