100-годишна собственичка на кафене всеки ден посреща клиенти и 12 часа се грижи за тях
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През август 1974 г. съпругът на Анна Поси трябва да отиде в болница и тя затваря своето малко кафене „Bar Centrale“ в италианското село Небиуно за няколко дни.
Оттогава Анна стои всеки ден зад бара на своето заведение, от чиято тераса се открива прекрасна гледка към езерото Лаго Маджоре.
Вече на 100 години, жената всяка сутрин в 7:00 часа продължава да отваря вратите на кафенето. А първите редовни посетители ѝ помагат. В 19:00 часа вечерта затваря.
В продължение на 12 часа тя приготвя напитки, обикаля с поднос, мие съдовете, разяснява за пенсиите на съседите си и показва пътя на туристите. В своето ежедневие възрастната дама е управител на заведение, най-добър приятел и съветник едновременно. Накратко - добрата душа на селото, разказва Би Ти Ви.
"Ако затворя, нищо от това вече няма да го има. И тогава?", пита Анна.
„Това не е просто бар.“ Тя оставя погледа си да се лута по облицованите с дърво стени, почти 70-годишните маси с техните покривки на цветя, 120-годишния кухненски шкаф, коментира „Билд“.
"Това е място за срещи. Социално място“, посочва Анна.
Нейното кафене е винаги отворено – и на празници, и на Коледа, когато при възрастната жена идват тъжни хора, които са сами, разведени или овдовели.
Анна им сервира панетоне, силно кафе и добро настроение.
През 1958 г. Анна и съпругът ѝ Рене отварят своето заведение. Те поставят в него и маса за джаги, флипер и оформят малък дансинг в градината.
През 1964 г. те разширяват своето място. Снимки от това време показват хора, които се смеят, пеят, танцуват и свирят на акордеон.
„Това бяха най-добрите години“, казва Анна, но в изражението ѝ има и меланхолия. Тя и Рене са заедно 28 години, но през 1974 г. мъжът ѝ издъхва в болница заради проблеми със сърцето си.
Анна остава сама с бара, двете си деца и страха си от бъдещето.
"Това е моята къща. Нямам нищо друго. Барът е моята всекидневна“, споделя жената. Когато о няма клиенти, тя сяда до камината и плете.
Всяка сутрин малко след 7 часа първите редовни клиенти пият първото си кафе за деня. Ако някой го няма, Анна взема телефона и му звъни: „Добре ли си? Къде си“.
„Имам гости на 75 години и ги познавам като деца“, казва Анна.
С годините клиентите ѝ стават все по-малко, жителите на селото остаряват.
"Наскоро почина редовен клиент. Това ме шокира, като се има предвид, че беше толкова млад“, казва Анна за мъж, издъхнал на 82 години.
Синът на Анна Алберто е на 75 години, бил е лаборант и се е пенсионирал преди 14 години.
За Анна, която достигна пенсионна възраст през 1984 г., това е изключено: „Обичам да съм сред хора. Гостите са моето семейство“, споделя италианката.
След като пада по-стълбите и се налага да използва проходилка, синът ѝ се опитва да я убеди най-накрая да се откаже от заведението. Той окачва табела на вратата: „Продава се“.
Появява се потенциален клиент, който иска да го превърне в пицария. Анна го разубеждава. Същото важи и за човека, който планира салон за сладолед.
„Не се чувствам на 100 години. Винаги съм заета. Времето минава и изведнъж си на 100. По цял ден съм в движение“, споделя Анна.
„Тя дори яде, докато стои права“, допълва синът ѝ.
Заради кръвното си налягане жената вече не пие кафе, алкохол – рядко, а цигари никога не е пушила.
„В миналото големи семейства идваха в селото през лятото — родители с деца и баби и дядовци. Те седяха тук цял следобед и си говореха. Децата играеха футбол навън. Сега всички просто си гледат телефоните. Светът е станал по-малко комуникативен, по-малко хармоничен“, смята Анна.
