Медиците не искат да се трепят за 700 лева
Последвайте ни в Google News Showcase
- Трима души загинаха при зверската катастрофа на столичния бул. „Цар Борис III” преди дни. Младежите можеха да живеят, ако линейката не се беше забавила ...40 минути.
- Бизнесменът Стойчо Стоилов, когото пребиха до смърт в дома му в кв. Редута”, почина. Защото повиканата линейка дойде след повече от час.
- 54 годишният съпругна Маргарита Пешева не дочака линейката, почина от инсулт. Час и 10 минути жена му напразно се взирала на улицата, дали най-сетне ще дойде дежурен екип.
Това са само бегли щрихи от една драма с национално значение – службите за спешна медицинска помощ в цялата страна или както някои ги наричат „Бърза помощ”. Споменатата драма е много стара. Тя се прехвърля от правителство на правителство, десетилетия наред е мачкана и блъскана в най-тъмния ъгъл на здравната ни система. За нея се говори само в краен случай. При това като за някакво досадно съчетание от две мръсни думи. Без тревога, че се задълбочава. А пък родната статистика никога не си направи труда да изчисли колко човешки живота са загубени, заради проблемите и лошата организация в спешната ни помощ.
Тел. 112 е виновникът за бавните линейки - това е най-прясната рецепта за „измиване на ръце” и бягане от отговорност за стотиците смъртни случаи напоследък. За които е допринесло и закъснението на колите на медицинските центрове. Неотдавна новият национален телефон за бедствия от всякакъв характер 112, замени добре познатия от години на българите 150 – само за „Бърза помощ”. И наистина направи куп поразии. Да припомним – при застрашен живот всеки вече звъни на тел. 112. Оператори, които нямат нищо общо с медицината, приемат сигнала. И започват да мъдрят – от какво ли е болен пацентът, какъв лекар да му пратят, къде ли точно се намира обявеният адрес. Само че времето лети безвъзратно, а при един инфаркт, инсулт или тежка катастрофа и една минута се оказва фатална. После от 112 предават зова за помощ на екипите на спешната помощ.
На пръв поглед всичко изглежда премислено. Само че не е. Първо: изядено е ценно за живота на пострадалия време. Второ: поне в 50 на сто от случаите диспечерите криво са разбрали къде да отиде линейката. Стига се до парадокс, че болният с инфаркт Кирил Пенчев от Монтана се обажда на 112 и казва адреса си ул. „Цар Симеон” 24 в града. Линейката потегля от Сточна гара към същата улица в София. Или пък когато англичанинът Лесли Бенкъм от Манчестър, тежко пострадал при катастрофа на магистрала „Хемус”, звънва на 112. Операторът, както може да се предположи, не знаел бъкел чужд език и просто не можал да разбере за какво иде реч. Лесли почина от загуба на кръв. Според информирани, откакто се ползва общия телефон за бедствия 112, смъртността при спешните случаи се е увеличила 6 пъти.
Преди човек можеше по жицата дори да се консултира за здравословен проблем, сега е невъзможно. Защото в екипа на 112 няма нито един дежурен лекар. Битката между служителите на този телефон и лекарите от спешната помощ през последните седмици се разгоря жестоко. Служителите от 112 не пускат привилегията тъкмо те и само те да отговарят за хората в беда. Докторите пък не могат да се примирят с неуредиците в тази служба, които костват живота на пацентите им.
А тези лекари и без това са на изчезване. Всеки знае, че медик отива да работи в Бърза помощ от немай къде.
В момента са празни 170 места или щатът за медици – доктори и сестри, е запълнен едва 60 на сто, каза шефът на Столичната Спешна помощ д-р Георги Гелев. Трябват му поне още 100 опитни лекари, за да закърпи положението. Не може да се отрече, че този човек се опита да направи всичко възможно, за да привлече млади и надеждни кадри в тази структура. Напразно. Защото вече почти не се срещат луди, които денем и нощем, в делник и празник, да се бъхтат с най-тежките случаи. При това за 500-700 лева на месец. Сестрите – за 450-500 лева, а шофьорите на линейките – за 360 лева. В интерес на истината, след миналогодишната стачка на белите престилки от спешните служби, МЗ се видя в чудо. И беше принудено да вдигне месечните им възнаграждения с 18 процента. Това обаче не реши проблема.
Пак според д-р Гелев в момента има празни линейки, които чакат екипи. Същото се отнася и за провинциалните служби за неотложна помощ. Доставени са специални модерни реаномобили за пациенти с инфаркти и инсулти. Но какво от това, когато липсват достатъчно екипи, които да работят с тези коли? За цяла София и 47 села около нея работят само 15 спешни екипа, а трябва да са поне 40. Защото на всеки 5 минути се получава апел за помощ. Миналата година са приети над 142 000 повиквания. Д-р Гелев е категоричен ,че в София линейките пристигали на адресите най-много за 12-15 минути.
Това обаче не е вярно, самата практика веднага може да го опровергае. Нека не се сърдят служителите на спешните центрове, но по стара традиция диспечерите й некоректно вписват в документацията часа на подадения сигнал /разбира се, уж бил по-късен!/. Злоупотребяват и с часа на потеглянето на линейката – пишат, че е по-ранен. Не е тайна, че при зов за помощ най-честият отговор продължава да бъде: в момента нямаме екип, въоръжете се с търпение.
Мариана Калчева разказва, как й се наложило да викне „Бърза помощ”. От тел. 112 й обещали колата да дойде до минути. Зачакала. След 50 минути се обадила повторно – казали, че линейката пристига до няколко минути. След час и половина операторът й съобщил: в момента няма свободна линейка, въоръжете се с търпение.С търпение? Ами ако си на смъртно легло?
В интерес на истината вина за неуредиците с линейките има и ужасният трафик в големите градове, неточно подадените адреси. Това бави екипите. А и те не винаги си дават много зор да бързат, особено когато става дума за възрастни пациенти.
............
ПРОЧЕТЕТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ВЪВ В-К "РЕТРО"
