1000 българи чакат за присаждане на орган, по 200 не дочакват спасителната трансплантация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поне 1000 българи чакат в момента за присаждане на орган, защото медицината е изчерпала всички други средства да им помогне.
Всяка година се прибавят нови 300 души, а 200 не дочакват спасителната трансплантация. Това е официалната равносметка за България в Европейския ден на донорството и трансплантациите, който отбелязахме, пише "24 часа"
Повече от 85 на сто в списъка имат нужда от нов бъбрек, обясни д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Реално от бъбречна трансплантация се нуждаят около 3000 от хората на диализа, но по различни причини те не са поискали да бъдат включени в официалния списък на чакащите, смята проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество.
За черен дроб чакат 44-ма българи, за сърце - 20, като един от пациентите се нуждае едновременно и от трансплантация на бял дроб. Петима чакат за присаждане на панкреас, а един - за тънко черво.
В листите на чакащите в държавите от Евросъюза има общо над 61 000 души и всеки ден 12 от тях излизат от списъците, но не защото са били трансплантирани.
Два пъти повече операции по присаждане са направени тази години у нас и на практика няма случай на отказ от близките на хора в мозъчна смърт да дарят органите им. Благодарение на този жест 48 души са получили органа, без който са били обречени.
Най-много са присадените бъбреци. У нас успешни към края на първата година са 88% от трансплантациите, до 80% в края на третата година, до 70% в края на петата и до 52% в края на 10-ата година. Това обобщи проф. Емил Паскалев, ръководител на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница и председател на Българското нефрологично дружество.
За Европа данните са средно с 5% по-високи за всеки от периодите. Обяснението е във възможностите във Франция например критериите за избор на терапия да са единствено медицински, докато у нас има ограничения - от избора на лекарства до прилагането на скъпи, но ефективни методи.
В най-лошо състояние за наблюдение са трансплантираните в Пакистан българи, обясни проф. Паскалев. Половината от тях имат срив още в първите месеци след връщането си. В азиатската държава няма пречки за лесно сдобиване с орган. Но се прави компромис със съвместимостта между донора и човека, който ще живее с бъбрека му. Освен това оперираните в азиатската държава се връщат без медицински документи.
Усложненията и терапиите след бъбречни трансплантации са един от фокусите на продължаващата и утре национална конференция по нефрология. На нея специалистите обсъждат и най-новите терапии при болестите на бъбреците.
БЛС: Да лекуваме тези, които ни лекуват
Българският лекарски съюз започва инициатива “Да излекуваме тези, които ни лекуват”. Лекарите, медицинските сестри, акушерките и изобщо всички, които се грижат за пациенти, трябва да получат гаранции, че ще имат възможност да се изследват и лекуват с най-надеждните терапии за инфекциите, с които може да се заразят по време на работата си, каза пред конференцията на нефролозите в Хисаря д-р Кирил Еленски, зам.-председател на БЛС. Той обясни, че съсловната организация подготвя и предложения за нормативни промени, които да гарантират правата на лекаря да се лекува по най-добрия начин, когато въпреки всички взети мерки за избягване на риск се заразява от пациентите си. Това може да се случи не само в отделенията по нефрология и трансплантация, но и в АГ клиниките, хирургиите, стоматологиите. А и в още специалности. Най-голяма е вероятността от заразяване с вирусни хепатити В и С, които са много разпространени, въпреки че много малка част се лекуват заради липсата на симптоми в началото.
Лекарският съюз предлага държавата да заплаща поне по веднъж годишно изследванията на медицинските екипи за най-честите инфекции. Както и да се гарантира най-доброто лечение, включително с новите молекули, които ще лекуват 98% хепатит С. Очаква се новите препарати да се регистрират до средата на 2015 г.
