Трагедията става основа за романа на Блага Димитрова и за филма „Лавина”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 16 декември 1965 г. се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм. На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души. Единадесет от тях загиват. Това са Мария Тутурилова (единствената жена сред шестнадесетте), Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов.
11 български алпинисти загиват малко преди Коледата на 1965 г. Това е печален рекорд в света, защото лавината е била малка, тип снежна дъска.
В средата на декември група от школата за инструктори към Градския съвет на БТС-София са в Рила, за да открият зимния сезон. Условията са неподходящи и някои от участниците предлагат да не се предприема преходът. Но има нареждане за 15 дни да се направят необходимите изкачвания независимо от времето. Поради това (нежелание да се изгуби мястото за бъдещите изкачвания навън) всички потеглят на път.
На 15 декември двама души катерят стената Куклата срещу хижа “Мальовица”, но закъсват и останалите им помагат да слязат.
В 6 часа на 16 декември 16-те алпинисти тръгват от хижата към връх Мальовица и от там по ръба да стигнат до връх Злия зъб. Всички, начело с директора на школата Тодор Николов и майстора на спорта инж. Михаил Угляров, са добре подготвени.
Най-младите – 17-годишният Чавдар Костадинов и Спас Малинов – на 18, са ученици. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова Това е елитът на софийския алпинизъм тогава. От всички дружества са събрани най-добрите, за да тренират в тази школа.
16-те вървят един след друг над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8:10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. И точно в този миг снежната покривка, върху която те са стъпили, тръгва надолу по 40-градусовия склон. Снегът пада в ниското, завихря се от отсрещния склон, обръща се и се стоварва върху свличащите се заедно с него алпинисти.
Снежната обстановка тогава дава увереност на ръководителите групата да мине по снега, а не да катери по ръбовете, където е безопасно. “Ако бяхме минали по десния ръб, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, ако го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, но запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не издържа на тежестта на 16 души”, обяснява причината Спас Малинов, един от оцелелите алпинисти.
Всичко става толкова неочаквано и бързо, че никой няма време дори да извика. Има огромни снегопади, които продължават повече от 20 минути. Тази лавина е едва 150 м висока и около 50 м широка. Всичко трае само десетина секунди, но загиват 11 души. Дотогава няма друг такъв случай в световната практика.
Спас Малинов има късмет, че е затрупан в снега само до кръста, включително и едната ръка. С пикела в другата успява да се изкопае. Температурите са много ниски, духа студен вятър, а снегът е твърд и затиска алпинистите като бетон.
Малинов се оглежда и не вижда никого от останалите. Първата му мисъл е да се спасява, явно е задействало чувството му за самосъхранение. Тръгва надолу по снега, но само след пет метра вижда двама – Георги Стоянов и Емил Станчев, които също опитват да се изровят. Георги е с разсечено от пикела лице, от раната му тече кръв. Малинов успява да го издърпа и между краката му се показва човешка глава. Тя е на Георги Топалов. Успяват да го изровят заедно с Варенчик, Мишо Угляров и Тодор Николов. „Но Мишо и Тодор бяха мъртви. В 9:15 ч. Георги Стоянов тръгна да търси помощ от хижата. Ние останахме, но не можахме да намерим телата на другите и тръгнахме надолу” – спомня си 40 години по-късно Емил Станчев.
Той казва, че притъпените сетива в тежката обстановка (многото сняг, насрещният вятър) не са им позволили да реагират на предупреждението – малко по-рано снегът е поднесъл под краката на един от алпинистите. Основна допусната грешка е било диагоналното пресичане. Според Спас Малинов лавината е била много малка, от типа „суха снежна дъска”, 57 на 79 метра. При движението си обаче тя срещнала срещуположния склон, обърнала се и затрупала всички алпинисти. „Смятам, че реагирахме добре само след като падна лавината. Много пъти съм я премислял, там действахме максимално точно. Каквото можахме – направихме”, казва Емил Станчев.
Трагедията е претворена на екран в българската кинокласика „Лавина” (излязъл през 1982 г.), а сценарият е написан от Блага Димитрова. Той става и основа на едноименния ѝ роман от 1971 г. Те не следват пряко събитията от Орлето, но предават духа и философията на случващото се в планината.
