Писъци и викове за помощ се носеха изпод срутените блокове
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мисля, че земетресенията са божи предупреждения, за да се замислим как живеем на земята и да спазваме десетте божи заповеди. С наведени глави ще си спомним за катастрофалния за Свищов трус през 1977 г. и ще отдадем почит на нашите загинали съграждани.
4 март 1977 г., 21,20 часа. Повечето хора се бяха прибрали по домовете си. Постепенно изплуваше от небосклона едно огромно червено кълбо. После потъмня и изчезна, като че потъна в дълбока бездна. Земята започна да бучи със страшна сила, да се гъне, дърветата опираха клоните си в нея. Въздухът беше наситен с пясък и пепел, животните обезумели крещяха.
Живеехме в стара турска къща. С жена ми бяхме в кухнята и прибирахме посудата след вечеря. Силно извиках на сина ми да бяга навън. Някяква сила изстреля и нас на двора. Къщата се гънеше, като че е от картон и всеки момент ще рухне. Електричеството беше спряло. Тъмнина и тишина след тези зловещи секунди, които ни се сториха часове. Стояхме в мрака онемели, телата ни се тресяха, като че ли времето бе спряло. Посъвзех се от този страшен шок, бях прегърнал сина си. Всички треперехме и не осъзнавахме какво се беше случило. Страхът и ужасът остана в нас, в нашите души. Започнах да се съвземам, тихо прошепнах „ страшното мина”. Но не беше така. Непрогледен мрак и тягостна тишина, кучето и котката ни се бяха свили плътно до нас и не помръдваха. Не погледнах към къщата, мислех че я няма. Мислех, че краят на света е дошъл. Никой не смееше да влезе в дома си в очакване на нов трус. След този, друг с такава сила не се повтори. След час с моя съсед тръгнахме към площад „Велешана”. Улицата беше осеяна с тухли, цигли, бетон, прекършени електрическите стълбове. Голям 10 етажен блок – общежитие на Химкомбинат „Свилоза”, беше изцяло сринат, изравнен със земята, една огромна могила от тухли и бетон. 4-5 човека ровеха с голи ръце, а от вътре се чуваха отчаяни викове за помощ. Започнаха да идват и други хора, а от ръцете ни течеше кръв, но нищо не чувствахме, не усещахме умора. След час-два дойде гражданска отбрана, пожарна кола и милиция, линейка и лекари, техника. Опиташ да изместиш някаква плоча, чуваш ужасен вик. Търсенето продължи 10 дни. Под руините намериха смъртта 33 млади хора. Под втория, също сринат до основи 10-12 етажен блок, имаше 83 жертви. Млади и стари, жени и мъже, невръстни дечица, пеленачета. Новопостроената болница още не беше открита, а в просторното фоайе се редяха ковчег до ковчег. Пред болницата много почернени хора чакаха да открият своите близки. Невиждана трагедия. Да чакаш с дни и нощи, сутрин и вечер да съобщят името на милото ти дете, син или дъщеря, внуче, изписани върху ковчезите. Силните сърцераздирателни писъци не спираха, разкъсваха сърцата. 116 ковчега – черни, студени, окъпани от кървави сълзи.
Привършвам, макар че мога да пиша още много за тази трагедия. Помолете се на Бог, запалете свещичка и ще видите колко много ще ви олекне. Ние сме в неговите ръце и каквото реши, това ще бъде.
Капитан Константин Динков /Льони/, Свищов
